Гърция - вратата на Китай към Европа

Формата на подкрепа, която Китай оказва на Гърция обаче, в дългосрочен план вероятно ще се окаже много по-изгодна за Китай, отколкото за Гърция. Не случайно в коментар, публикуван на страниците на китайския China Daily, Гърция е описана като „вратата“ на Китай към Европа.

China Ocean Shipping Company (COSCO) придоби 35-годишен лиценз да оперира втория терминал на пристанището в Пирея – едно от най-големите в света – за 3,5 млрд. евро. Китайската компания закупи и център за обработка на товари в покрайнините на Пирея.

Неотдавна COSCO заяви намерението си да придобие 23% от администрацията на Пристанище Пирея. В същото време компанията се опитва да придобие или вземе под наем пристанища на остров Крит.

COSCO опита да сложи ръка и на терминал за контейнери на пристанището в Солун, но срещна местна опозиция. Китайските инвеститори преговарят с гръцкото правителство за закупуване на дял от Athens International Airport за 500 млн. долара.

Китай може да изглежда като „рицарят спасител“ на Гърция, която все още е потопена във водовъртежа на фискалната криза и рецесията, но това е и перфектен шанс за комунистическите лидери в Пекин да разширят глобалното си влияние. Ето защо вместо да използва огромните си валутни резерви в подкрепа на международната финансова система, китайското правителство придобива на безценица стратегически активи по цял свят.

Вземете например Исландия, която след колапса на Lehman Brothers  пострада жестоко. В Рейкявик беше построено огромно китайско посолство, което вероятно ще има задачата да следи всичко, което се случва на север от полярния кръг.

Заграбването на исландска земя от китайски компании достигна такива размери, че предизвика параноя сред местното население. Някои инвестиционни планове дори бяха блокирани поради опасения, че може да се окажат първи стъпки за установяване на китайско военно присъствие.

Повече от десетилетие всички се питаха как Китай ще използва огромния си валутен резерв и дали междувременно ще се опита да оспори статута на щатския долар като глобална валута за резерв.

Сега вече е ясно, че Китай има намерение да използва валутните си резерви, за да разшири глобалното си геополитическо присъствие, но не и да променя международната финансова система, която през последните 3 десетилетия позволи на страната да преживее безпрецедентен икономически бум.

Докато правителствата и хората по света свикват с влиянието, което Китай може да купи с огромните си фондове, остава интересен въпросът дали ще станем свидетели на събуждане на глобални антикитайски настроения.

Възможно е обаче някои страни да се окажат токова уплашени от финансовата криза, че да  престанат да се интересуват, кой плаща обяда им.