Разединените „мечтатели“ на Европа

Европейските лидери никога не са имали проблеми с визуализирането на целите си, за разлика от предишния американски президент Джордж Буш - младши. Тяхната представа за бъдещето на континента винаги е била ясна, но щом ставеше въпрос за прилагането й на практика, ЕС неведнъж изпадаше в затруднения.

Това несъответствие между европейските цели и способността да бъдат реализирани се прояви за сетен път на последната среща на върха. След провеждането й лидерите се обединиха около една представа за бъдещето на ЕС: трябва да бъде създаден икономически и паричен съюз, но само с помощта на общи банков, фискален и политически съюзи. Разбира се, проблемът идва със споменаването на начин или време за определяне на последните.

Така описва ситуацията след срещата икономистът Бари Aйкeнгрийн в своя публикация за Project Syndicate.

Под банков съюз се има предвид създаване на единен контролен орган, съпроводен от депозитно-осигурителна схема и механизъм за отстраняване на неплатежоспособните институции. Така европейските спасителни фондове ще могат да инжектират средства директно в банките с недостатъчно капитал.

По същият начин фискалният съюз ще дава на Европейската комисия (ЕК или евентуално на Европейската хазна) правото да налага вето върху държавните бюджети. Също така части от дълговете на страните-членки ще бъдат обърнати в еврооблигации, превръщайки ги в общо задължение на всички държави в ЕС. По-късно Комисията ще решава колко еврооблигации да емитира и от чие име.

Следва политическият съюз. Той ще прехвърли правата на националните законодателни власти в ръцете на Европейския парламент (ЕП), който ще решава как да структурира фискалния, банков и паричен съюзи на Европа. Бордът на Европейската централна банка (ЕЦБ) и всички, които ще отговарят за ежедневните дейности на ЕС, ще бъдат отговорни пред ЕП, който от своя страна ще може да ги освободи от длъжност.

Въображение достатъчно. Но лидерите се разединиха в два крайно различни лагера относно начините за въвеждане на желаната политика. Единият подкрепя, че Европа се нуждае спешно от въвеждането на този разширен съюз и от незабавното споделяне на дълга. А ЕЦБ или разширен Европейски механизъм за стабилност трябва мигновено да закупи облигациите на дестабилизираните правителства.

От тази гледна точка Европа има възможност във времето да основе институциите, необходими за подобни политики. Може да създаде единен контролен орган, да засили правомощията на ЕК или да основе Европейска хазна. А в този ред на мисли властта на ЕП може да бъде значително увеличена. Но е важно да се отбележи, че за подобни промени се изисква време, което е изключително ограничено поради риска от банкови колапси, кризи на държавния дълг или сриване на общата валута. Това е причина новите политики да бъдат въведени първи.