Колко точно държава?

Финансовата криза от 2008 година породи много дебати относно това колко и как правителството трябва да регулира пазарите. Особено в САЩ това е основна тема за предстоящите президентски избори, а в Европа и развиващите се пазари въпросът оформя цялостната политика.

За начинаещите - впечатляващият растеж на Китай през последните три десетилетия даде икономически успешен пример за това, което много наричат „държавен капитализъм“. Мерките за развитие от страна на Бразилия също показаха много силна роля на държавата.

Въпросите колко точно държава и каква да е ролята на правителството са на преден план и при дебата за бъдещето на еврозоната. Много от американските критици свързват евро кризата с прекалено голямата роля на правителството в Европа, въпреки че скандинавските страни се справят добре дори с високите си разходи в публичния сектор. Във Франция пък новото лявоцентристко правителство се опитва да спази обещанието си за засилване на социалната солидарност, намалявайки бюджетния дефицит в същото време.

Така коментира ролята на държавата турският икономист и политик Кемал Дервиш в своя публикация за Project Syndicate.

Покрай всички икономически спорове за ролята на правителството много страни изпитват така разпространеното разочарование от политическите среди и в резултат разстоянието между гражданите и националните правителства продължава да расте. В много държави участието в националните избори намалява все повече, а нови партии и движения като Партията на пиратите в Германия и Движение 5 (M5S) в Италия отразяват силното недоволство от управляващите.

Рейтингът на отобрение на действията на Конгреса на САЩ е на исторически ниско ниво от 14%. Много анализатори като Брус Клац от Brookings Institution вярват, че единственото решение е да се увеличи властта и политическата инициатива на държавно и общинско ниво, заедно с близка взаимопомощ с частния сектор и гражданското общество.

Но и този подход може да има своите недостатъци. Вижте Испания, където прекаленото фискално децентрализиране на регионалните правителства допринесе за  значителното отслабване на иначе стабилните публични финанси.

Жизненоважен проблем за този глобален дебат е, че въпреки глобализацията и новите технологии на 21 век, все още управлението и публичните политики се приемат като притежание на държавата. За да адаптираме дебата към истинските проблеми пред нас, ще се фокусираме върху четири нива на управление и ще определим кои са най-подходящите функции на публичната политика за тях.

Първо, много политики – включително средствата за местната инфраструктура, градоустройство, улеснение на индустриалната продукция и обучение, пътни ограничения и екологични регулации – могат да бъдат определени на местно ниво, отразявайки желанията на избирателите в дадения район.