Колко точно държава?

Разбира се отбраната и външните работи ще продължат да бъдат провеждани на друго, държавно ниво. Много от страните поддържат националните си валути и затова трябва да преследват фискални и икономически политики за общ паричен съюз. Както кризата в еврозоната ни напомни, децентрализацията не може да се разпростира прекалено в бюджетната сфера, за да не застрашава общата валута.

Американската система е лесно управляема, защото отделните щати са доста ограничени да преследват балансирани бюджети. Отвъд океана федералното правителство е отговорно за по-голямата част от фискалната политика. Още повече, в САЩ регулирането на банките и депозитното застраховане са централизирани. Еврозоната най-сетне осъзна, че така трябва да стоят нещата и в един паричен съюз.

Управлението на държавно ниво остава изключително значимо и същевременно свързано с паричен суверенитет. Най-големият проблем в Европа днес е дали членовете на еврозоната ще преминат към нещо подобно на федерален съюз. Ако не го направят, бъдещето на общата валута остава под въпрос.

Съществува и трето регионално или континентално ниво на управление, което може да бъде много полезна тактика. То е най-развито в Европейския съюз, но се тества и в Латинска Америка, Африка и Азия. Митническите съюзи, зоните за свободна търговия или единните пазари както в Европа позволяват по-голямо движение на стоки и услуги, което от своя страна може да доведат до големи ползи .Търговските пречки на глобално ниво не позволяват подобни привилегии. Безграничната зона Шенген е още един пример за регионално наднационално управление. Съществуват и инфраструктурни аспекти, които могат най-добре да бъдат отнесени на континентално ниво.

И на последно, но не и по важност е световното ниво. Разпространението на заразни болести, световната търговия и финанси, климатичните промени, ограничаването на разпространението на ядрено оръжие, антитерористичните действия и кибер защитата са само част от проблемите, които изискват обширна международна кооперация и световно управление.

В днешния независим свят дебатите за ролята на публичната политика, размерът и функциите на правителството и правото на гражданско мнение трябва да бъдат проведени на много по-ясно на всички четири нива на управление.

Границите на отделните нива често ще се застъпват (като инфраструктурата и чистите източници на енергия), но демокрацията може да бъде значително подсилена, ако проблемите се свържат със съответните нива, където могат да бъдат разрешени.

Както беше казал Паскал Лами, директорът на Световната търговска организация, не само „местното“ трябва да бъде пренесено при „световното“, но и „наследената“ местна политическа сфера трябва да придобие глобален или регионален контекст.

Това може да се окаже едно голямо предизвикателство за политическото управление и комуникация, но ако не бъде преодоляно, демокрацията и глобализацията няма да могат да съжителстват в бъдеще. Как може да се проведе демократичен дебат без препратка към тези местни, национални, континентални или световни нива? А как се структурира политическо пространство, което по-добре да отразява икономическата и социалната сфери?

Това ще бъдат най-нашумелите и предизвикателни въпроси за десетилетия напред.

Колко точно държава? Кой е правилният подход за излизане от кризата? Пишете ни на адрес info@investor.bg в обем 400-600 думи и ние ще публикуваме идеите ви. Очакваме ви!