Чудото на бързия икономически растеж - възможно ли е да се повтори?

Това обаче изисква постепенно изграждане на база от различни знания и умения, както и от съпътстващи услуги. Затова една бедна държава съвсем спокойно може да се състезава дори със световна производствена сила, но отнема години, ако не и векове, да изгради институциите, характерни за развитата държава, пише още Дани Родрик.

Един пример е Индия. ИТ секторът на страната претърпя сериозно развитие, бяха разработени невероятно добри услуги, но на голяма част от работната сила все още й липсват знанията и уменията да се “прелее” там.

Нискоквалифицираните работници обаче отидоха във фабриките в урбанизираните райони и изкарваха доста повече, отколкото биха могли да получат в провинцията.

Успешното дългосрочно развитие има две страни. От една страна, изисква се силна индустриализация, придружена от постоянното натрупване на човешки капитал и институционални възможности за поддържане на растежа на услугите. Без индустриализация и инвестиции в човешкия капитал и институционалното изграждане растежът е осъден да затихне, заключава Родрик.

Тази изпитана рецепта е поизгубила ефективността си в наши дни благодарение на промените в производствените технологии, посочва той. Технологичните постижения поставиха нови изисквания към знанията и уменията на работната сила и поставиха изискване за повече капиталови вложения. В резултат капацитетът на производството и способността му да абсорбира работна сила намаляха.

Второ, глобализацията засили конкуренцията на световните пазари, което затруднява новодошлите да намерят своето място. Въпреки че трудът в Китай вече не е толкова евтин, колкото беше, страната си остава основен конкурент и висока летва за преодоляване на всяка една индустриализирана държава.

Освен това богатите страни е малко вероятно да бъдат толкова толерантни към политиките за индустриализация, колкото бяха в миналото, смята Родрик.

Богатите държави обаче, които се борят с гигантските си дългове, слабия растеж и безработицата, ще прилагат по-голям натиск върху развиващите се страни да се придържат към правилата на световната търговия, които стесняват пространството за промишлени субсидии, така популярни в развиващите се държави от Източна Азия.

Подценяването на китайската валута също няма да мине незабелязано. Трудно ще бъде да се устои и на протекционизма, дори и той да не се прилага в явна форма, прогнозира икономистът.

Производствените отрасли ще останат двигателя на растежа в по-бедните държави, но този двигател няма да ги изтласка на някакви сериозни висоти. Растежът ще трябва да разчита в много по-голяма степен на инвестициите в човешкия капитал, институциите и управлението, което означава, че той ще продължи да бъде бавен и муден.