Докога ще се задържат ниските лихвени проценти?

Третият фактор пък се появи в общественото полезрение наскоро. Инвеститорите са изключително притеснени от евентуален световен финансов срив, който най-вероятно ще бъде предизвикан от Европа, но с помощта на американските фискални затруднения, политическата нестабилност в Близкия Изток и забавянето на китайската икономика.

Подобни страхове директно покачват премията, която инвеститорите са склонни да платят за надеждни облигации. Същите тези притеснения ограничават бизнес инвестициите, които остават слаби, въпреки рекордно занижените лихвени проценти за много страни.

Комбинацията от всички три фактора създава перфектната среда са супер ниски лихвени проценти. Но докога? Въпреки непредвидимостта, е възможно да си представим как може да се обърне процесът.

Първо, трябва да се отбележи, че същите фактори, които доведоха до покачването на световните спестявания, скоро ще започнат да действат в другата посока. Например в Япония нараства вълната на пенсиониране, причинявайки рязък спад в спестяванията след като по-възрастните граждани започват да ползват заделените средства. Предишната склонност на японците към трупане на пари дълго време намекваше за засилена търговия и излишък по текущите сметки, но вече нещата започват да се обръщат.

Германия скоро ще изпадне в същото положение. А междувременно новите технологии за производство на енергия, съчетани с по-ниския растеж в световен план, имат осезаемо влияние не само върху цените на стоките за широко потребление, а и негативно влияние върху излишъците на износителите им (особено на тези от Аржентина и Саудитска Арабия).

Второ, много централни банки ще осъзнаят в близкото бъдеще как да постигнат по-високи инфлационни очаквания. Те ще започнат да толерират високата инфлация като метод за привличане на инвеститорите към реални активи, за намаляване на дълговете и като механизъм за улеснение на намаляването на заплатите и цените на жилищата.

Безсмислено е да се спори, че централните банки са безсилни и изцяло неспособни да повишат инфлацията, без значение колко много се стараят. В другата крайност правителствата могат да назначат лидери на централните банки, които имат дълъг опит с толерирането на умерена инфлация – точният паралел на идеята за назначаване на „консервативни“ банкери в опит за борба с високата инфлация.

Трето, въпреки че изглежда в далечното бъдеще, с течение на времето буреносните облаци над Европа ще изчезнат. Обикновено нещата стават по-зле преди да се подобрят, но не е трудно да си представим цялостно преструктуриране на еврозоната. На края няма значение, в коя посока ще поеме европейската криза, а че крайното решение на проблемите ще сложи край на невероятната нерешителност, замъгляваща трезвото мислене днес.

Супер ниските лихвени проценти могат да се задържат за известно време. Вярно е и че в Япония те останаха изключително ниски за доста дълъг период от време и дори тогава, когато всички смятаха, че могат само да се увеличат. Но днешната тенденция на ниски лихвени проценти със сигурност не е от стабилните. Затова е изцяло възможно да настъпи обрат доста по-бързо от очакваното.