Рубини: Кризата в еврозоната може да се завърне през 2014 г.

Рисковете, пред които е изправена еврозоната, са намалели от лятото, когато напускането на Гърция изглеждаше неизбежно, а цената за финансирането на Испания и Италия достигна нови и неустойчиви нива. Въпреки че финансовото напрежение сега е по-ниско, икономическото състояние на периферията на еврозоната остава нестабилно, пише Нуриел Рубини, председател на Roubini Global Economics, в коментар за ProjectSyndicate.

Рисковете бяха понижени от няколко фактора. Като начало програмата за изкупуване на облигации на Европейската централна банка (ЕЦБ) се оказа изключително ефективна - спредовете по испанските и италианските облигации се понижиха с 250 базисни пункта дори преди да бъде похарчено и едно евро.

Стартирането на Европейския механизъм за стабилност (ESM), който разполага с 500 млрд. евро, в подкрепа на европейските правителства и банки също допринесе за стабилизирането на пазарите.

Трябва да отбележим и признанието от страна на европейските лидери, че сам по себе си валутният съюз е нестабилен и недовършен и се нуждае от по-дълбока банкова, фискална, икономическа и политическа интеграция.

Най-важното развитие обаче е промененото отношение на Германия към еврозоната като цяло и към Гърция в частност. Германските политици съзнават, че поради задълбочените търговски и финансови връзки една потопена в хаос еврозона би навредила не само на периферията, но и на ядрото. Те вече не правят публични изявления за вероятното изгонване на Гърция от еврозоната и без коментари подкрепиха третия спасителен пакет за страната.

Докато Испания и Италия остават уязвими, евентуален колапс на Гърция би довел до болезнено разрастване на кризата точно, когато Германия се готви за парламентарни избори догодина. Това би застрашило шансовете на канцлера Ангела Меркел да спечели нов мандат. Ето защо за момента Германия ще продължи да финансира Гърция.

Въпреки това периферията на еврозоната не дава признаци на стабилизиране – брутният вътрешен продукт (БВП) на тези страни продължава да се свива поради бюджетните икономии, прекалено силното евро, кредитната криза вследствие на не добрата капитализация на банките, ниската бизнес активност и липсата на доверие. Рецесията в периферията вече пълзи и към други страни от еврозоната. Френският БВП се свива и дори германската икономика на практика е в стагнация, тъй като растежът на основните й пазари е в най-добрия случай слаб (Китай) или отрицателен (еврозоната).