В омагьосания кръг на валутните войни

За разлика от преди обаче, заплахата от валутна война не е пряко свързана с търговските дисбаланси или някаква криза по платежните баланси. Вместо това основен играч в случая са централните банки, които прилагат неортодоксални мерки, имащи за цел да компенсират фискални проблеми и недобре функциониращата политическа система.

Целта е, както заяви през декември председателят на Федералния резерв Бен Бернанке, инвеститорите да бъдат накарани да поемат повече рискове. Идеята е изкуственият ръст на цените на активите да накара хората да се почустват по-богати, което да ги стимулира да инвестират в нови работни места, а докато това се случва изкуствените цени да станат реални.

На практика тази стратегия не се оказва толкова лесно приложима. Нещо повече, част от ликвидността, която Фед инжектира, достига до финансовите пазари на други страни.

Пазарите на много развиващи се страни са наводнени с горещи капиталови потоци поради стремежът на инвеститорите за по-добра възвращаемост. Нещата се усложняват допълнително, тъй като въпросните капиталови потоци са все по -слабо свързани с икономиката и финансовите фундаменти на страните, към които са насочени.

Настоящите неортодоксални политики на централните банки може да се окажат обратими, ако световните икономики своевременно се съвземат от проблемите си и правителствата признаят, че е необходимо да постигнат по-голямо сътрудничество в областта на монетарната политика, при това спешно.

Рисковете се крият в това, че ако централните банкери не са достатъчно внимателни и нямат късмет, заплахата от сериозни сътресения в системата чувствително ще се увеличи през следващите години.