Япония: Не водим валутна война

Дебатът около монетарната политика на централните банки се задълбочи, след като Япония отхвърли обвиненията, че се опитва да съживи икономиката си за сметка на търговските си партньори, съобщава Financial Times

Изтъквайки хипер разхлабената монетарна политика на Японската централна банка (ЯЦБ) и подобни действия на други централни банки, Аксел Вебер, бивш президент на Bundesbank и настоящ председател на UBS, предупреди, че все по широкото прилагане на практиката, известна като вливане на ликвидност, започва да става опасно.

В изказване пред Световния икономически форум (WEF) в Давос Вебер изтъква, че сегашното поколение „живее за сметка на следващите поколения“, тъй като монетарната политика насърчава хората да продължават да консумират - колкото може повече. „Опитваме се да поддържаме определена икономическа скорост, която е просто неустойчива“, допълва той.

Дебатът дали монетарната политика може да помогне за възстановяването на растежа или по-нататъшните стъпки в тази посока ще имат негативен ефект, беше възобновен в момент, когато Международният валутен фонд (МВФ) отново понижи прогнозата си за темпа на глобалното възстановяване.

Коментарите на Вебер рефлектират сходни страхове в Китай и централните банки на Германия и Великобритания. Опасенията са, че ултра разхлабена монетарна политика на Токио има за цел да отслаби йената, което може да доведе до ответни мерки от други централни банки, които също искат да ускорят растежа чрез по-силен износ.

Китайската държавна информационна агенция Синхуа коментира, че „решението на Япония да интензифицира печатането на пари е опасно“ и че може да доведе до „валутна война“.

Управителят на Английската централна банка (АЦБ) Марвин Кинг коментира, че ако определени страни искат да понижат валутния си курс, „едва ли може да сме оптимисти за това, колко лесно ще успеем да потушим напрежението“.

Междувременно Президентът на Bundesbank Йенс Вайдман описа политиката на новото японско правителство да насърчи ЯЦБ да предприеме по активни действия за стимулиране на икономиката като „алармираща намеса“ в независимостта на централната банка, която може да доведе до „политизиране на валутните курсове“.

Германия печели от слабото евро и не е в позиция да критикува, коментира японският министър на икономиката.

„Германия е страна, чийто износ се възползва в най-голяма степен от единната валута в еврозоната. Те не са в позиция да критикуват“, посочва Акира Амари в отговор на обвиненията на Берлин.

Коментарите на Вебер за монетарната политика съвпадат с позицията на Нуриел Рубини, професор по икономика от Университета в Ню Йорк, който подкрепя подобни неортодоксални политики в условията на финансова криза.

Позицията на Япония обаче беше защитена от тези, според които неортодоксалните мерки са необходими, ако възстановяването е прекалено слабо.

Губернаторът на Израелската централна банка (ИЦБ) Стенли Фишер заяви, че централните банки са все още в добра позиция да овладеят евентуална инфлация или другите негативни последствия от ултра разхлабената монетарна политика. „Централните банки имат капацитет да се намесят – те могат да продават много активи, без да губят способността си да влияят на лихвените проценти“.

„Абсурдно да вярваме с религиозен плам, че вливането на ликвидност задължително ще доведе до инфлация“, казва Адам Посен, директор на Peterson Institute of International Economics.