Могат ли бедните страни да спасят света?

Изгряващите и развитите икономики не трябва да възприемат бедните страни като бреме, а като инструмент за изход от кризата

09:15 | 15.03.13 г. 32

Препоръчан материал от партньор на investor.bg

Георги Стоянов

Автор

Георги Стоянов

Създател

Георги Стоянов

Редактор

<p>
Ла Пас, Боливия. <em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Ла Пас, Боливия. Снимка: Ройтерс

Събитията през 2012 г. потвърдиха появата на нова глобална асиметрия. В капана на безпрецедентна финансова несигурност и не особено розова икономическа перспектива богатите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и тяхната средна класа се страхуват за геополитическата си тежест и социален статус.

В много райони на Азия, Африка и Латинска Америка обаче оптимизмът нараства, пишат Жан-Мишел Северино, бивш шеф на Agence française du développement (AFD) и изпълнителен директор на I&P Conseil и Оливие Рей, икономист на френското външно министерство, в коментар за ProjectSyndicate.

Тези тенденции накараха правителствата на развитите страни да прибегнат към протекционизъм. Пример за това са призивите на Франция за „деглобализация“. Междувременно в светлината на демонстрираната от десетилетия арогантност на Запада националната гордост сред по-богатите развиващи се (изгряващи) икономики все по-често се проявява под формата на самоувереност, обагрена със злорадство.

Но тъй като в съвременния свят развитите, изгряващите и развиващите се икономики са тясно свързани, те или ще се измъкнат от кризата заедно или ще се озоват в зоната на здрача, където не са попадали от 1930-та година.

След края на Втората световна война беше създадена нова глобална икономическа система, в която все по-голям брой развиващи се страни възприемаха ориентирани към износа модели на растеж. Това гарантираше на развитите страни доставки на евтини суровини и потребителски стоки.

Новият икономически модел беше несъмнен успех – повече хора се измъкнаха от нищетата през 20-те век, отколкото през предходните 2 хилядолетия като цяло. Този модел определено обогати страните от ОИСР, тъй като вносът на евтини стоки и услуги увеличи многократно покупателната им способност.

Същевременно обаче моделът отслаби социалната структура в развитите страни, тъй като увеличи неравенството и изключи голям процент от населението от трудовия пазар. Нещо повече тази структура е причина за финансовите дисбаланси, които наблюдаваме днес – за да се справят с нарастващото неравенство и забавящия се растеж, страните от ОИСР решиха да стимулират потреблението чрез издаването на облигации – както публични, довели до европейската дългова криза, така и частни - основна причина за ипотечната криза на американския пазар.

Това не би могло да се случи обаче, ако с времето основните доставчици на енергия и потребителски стоки за страните от ОИСР не се превърнаха и в техни кредитори. В настоящата ситуация, която може да бъде описана като забележителен исторически обрат, бедните страни по света финансират богатите, тъй като държат огромни валутни резерви.

Последна актуализация:

04:40 | 14.09.22 г.

напиши коментар

Специални проекти виж още

Коментари

Добави коментар

aloukratra
преди 11 години

отговор

aloukratra
преди 11 години

отговор

kalendar
преди 11 години

пак не мога да се съглася-парите са абстракция, в повечето случаи и те не носят пряко някакви блага, а чрез тях постигаме някакви такива. Т.е. капитализмът решава, че един апартамент в Манхатън (според закона на търсенето и предлагането) струва милиони-а е построен за хиляди, а храните са евтини-тоя филм, струва ми се е на път да приключи. Това не е създаване на блага. Това е придаване на несъществуваща стойност. За пример-ако капитализмът гледа просто качеството на предметите и ги оценява така, твоя компютър, от който ми пишеш, щеше да струва няколко десетки пъти по-малко от колкото си платил. Освен това, в крайна сметка именно капиталистите забравят, че финансовият сектор трябва да обслужва реалната икономика, а не обратното. Та в същност по-скоро капитализмът иззема средства(блага), от по-експлатираните бедни държави, производители на ресурси и им обяснява, че това е чудесно.И да добавя нещо-демокрация не е = на капитализъм. Десетки примери мога да дам-Швеция, споменах по-долу

отговор

data
преди 11 години

Това е погрешно - именно средствата изети от капитализма е направил възможни обществено полезните блага . Но преди да бъдат преразпределени те трябва да бъдат създадени от някого - то все още е КАПИТАЛИЗМА . Да съгласен съм че капитализма в чистия му вид поляризира обществото - но и капитализъм в чист вид вече няма :)

отговор

george_tn
преди 11 години

колкото до така афишираната мантра, че капитализма е двигател на техническия прогрес. Техническия прогрес е неизбежен - исторически. Качеството му обаче зависи от това кой обществено икономическия строй ще обслужва. Капитализма развива технически прогрес в индивидуално потребителска (коли, телефони, компютри, потребителска медицина), а не обществено полезна посока (интернет, косм.изследвания, превантивна медицина) . Обществено полезните достижения са въпреки капитализма! Нещо повече авторското право (вечното) - продукт на капитализма, спъва прогреса. То е основано на това че обществото експлоатира творчески продукт който е извън контекста му, т.е. то нито е отгледало твореца (изобретателя, фирмата) нито осмисля и развива изобретението (чрез употребата му).

отговор

data
преди 11 години

Достатъчно е човек да прочете малко за 3D принтерите за да разбере че категориите : заплата , производителност , доход , заетост както и много други който сме учили много скоро ще се изпразнят от съдържание

отговор

george_tn
преди 11 години

прехода към накакво ново преразпределение, не е пожелателен а задължителен. Да речем че е желателно да се завъртим в спиралата на депопулация (И застаряването) и достигнем до бленувания от световния елит "златен милиард", капитализма обаче пак не би могъл да функционира, ще е нужна "тотална" И глобална държава която да преразпределя непазарно. Капитала ще трябва да отиде на мястото си - под контрола на държавата(общността). Битката е с предизвестен край.Друг е въпроса че спирането на депопулацията (,а засега тече скрита, качествена, депопулация - застаряване) и задържането и на устойчиви нива ще е неконтролируемо, понеже населението ще е с неестствено ниска регенеративност. Влизането в депопулационна спирала ще ни довърши, а натам засега ни води "свободния" пазар в глобалната икономика.

отговор

data
преди 11 години

Е "голямата му шахматна дъска" се сбъдна , може и за това да се окаже прав . Така или иначе ни предстоят огромни и невиждани по мащаб промени

отговор

Mavi Goz
преди 11 години

Още през 1976 г. в 11 клас в гимназията съм изучавал предмет Научен комунизъм, където освен нашата, изучавахме и вражески доктрини. Помня урок, посветен на теорията на Збигнев Бжежински за технотронната ера. На него имам 6+ в бележника, защото я разбих на пух и прах, но сега се замислих, че този козел може и за това да се окаже прав! Той там казваше, че един ден машините ще заменят изцяло хората и работата ще бъде не право или задължения, а ПРИВИЛЕГИЯ хората ще получава всичко необходимо за живот, но само най-кадърните ще работят. Задачата ми тогава беше да открия тънката разлика между комунизма, където също се залагаше на научно-техническия прогрес. Забих шестака с тезата, че трудът е основен атрибут на разумния човек и лишен от правото на труд, той деградира.Реално се стига до едно място, но по различни пътища.

отговор

kalendar
преди 11 години

при Хитлер, например са се раждали-и то яко, който е всичко друго ама не и капиталист. А и в СССР не малко неща(да-в пъти по-малко от в САЩ, но можем да го отдадем и не само като на грешка в системата, а и като грешка в прилагането и) са се направили. А сега погледни Китай, който вярно, че минаха по-вдясно от преди, но не са класически капитализъм. Друг пример-Швеция-те се наричат монархия(каквато са), но са толкова социални, че могат спокойно да минат за социалисти-Нобел си е баш от там.

отговор