2014 г.: Още една година на фискално приспособяване

Световната икономика изпрати още една тежка година. През 2013 г. развитите икономики продължиха да се разширяват под възможностите си със среден годишен темп на растеж от около 1%. Голяма част от развиващите се икономики пък се забавиха под тренд линията от 4,8%. И така, какво ни очаква през 2014 г. след две години на недостатъчен световен растеж? Професорът по икономика в Нюйоркският университет Нуриел Рубини споделя своите виждания в сайта Project Syndicate.

Добрата новина е, че представянето както на развитите, така и на развиващите се икономики, ще се подобри. Развитите пазари ще се възползват от дългото и болезнено петгодишно освобождаване от задължения в частния сектор, по-слаб застой във финансовия сектор (с изключение на Япония) и продължаване на политиката на вливане на пари. Това ще допринесе за среден годишен растеж от около 1,9%.

Освен това опасността от така наречените крайни рискове (с малка вероятност, но драстични последици) ще бъде значително по-малка през 2014 г. Вероятността за дефлация в еврозоната, ново спиране на държавния апарат в САЩ или дебат относно тавана на дълга, тежък срив в Китай, или война между Израел и Иран заради разпространение на ядрено оръжие, ще бъде сведена до минимум.

И все пак, повечето развити икономики (САЩ, еврозоната, Япония, Великобритания, Австралия и Канада) едва ще достигнат пълния си потенциал за растеж, ако въобще го сторят. Домакинствата, банките и някои нефинансови компании все още страдат от високи нива на дълг, предполагайки продължително освобождаване от задължения. Големите бюджетни дефицити и нива на публичен дълг ще принудят правителствата да продължат болезненото фискално приспособяване. А голямата несигурност от използваните мерки ще възпира частните инвестиции.

Перспективата за 2014 г. бива помрачена и от по-дългосрочни ограничения. А именно, увеличава се рискът от постоянен застой в много от развитите икономики. Той се дължи на неблагоприятните ефекти от липсата на инвестиции в човешки и физически капитал върху производствения растеж. А структурните реформи, които държавите ще предприемат за увеличаване на потенциалния растеж, ще бъдат въведени твърде мудно.

В еврозоната основните проблеми си остават на дневен ред: нисък потенциален растеж, висока безработица, растящ публичен дълг, загуба на конкурентноспособност и слабо намаляване на разходите (за което силното евро не помага), изключително затегнато кредитиране поради протичащото освобождаване от задължения на банките.

В същото време развитието по въпроса за банков съюз ще се забави. Стъпки за установяването на фискален съюз няма да бъдат предприети дори и недоволството от икономиите и политическото напрежение в периферията на еврозоната да нараснат.

В Япония правителството на Шиндзо Абе постигна значителни резултати в борбата с дефлацията чрез парично разхлабване и фискално разширяване. Несигурността идва от предстоящото увеличение на данъка върху потреблението и слабото прилагане на третата „стрела“ от „Абеномиката“ - структурни реформи и либерализиране на търговията.