Митът за руската енергийна мощ

Идеята, че Русия може да получи стратегически предимства пред своите съседи заради своите енергийни ресурси, е добре известна, пише в коментар Newsweek. Изданието припомня, че след началото на конфликта в Украйна през 2014 година западните медии и енергийни експерти предположиха, че Москва ще използва своята енергийна мощ като част от своята „хибридна война“.

Реалностите по отношение на капацитета на Кремъл в петролния и газовия сектор обаче са други. С намаляващите цени на енергийните ресурси и развитието на неконвенционалните източници Русия постепенно губи своята мощ, се казва в анализа.

В началото на 21-ви век, когато цените на петрола и природния газ започнаха да растат, правителството на Владимир Путин си постави задача да превърне страната в „супердоставчик“ на енергия. Оттогава стратегията на Кремъл е да увеличава добива на суровината, както и да насочва паричните потоци от реализацията на енергийните продукти към държавните компании „Роснефт“ и „Газпром“, както и към техните дъщерни компании.

От 2000 година в руския федерален бюджет само от енергийния сектор са влезли около 2 трилиона долара. Но и двата енергийни гиганта не успяха адекватно да инвестират средствата в експлоатацията на нови находища. Нещо повече – те са склонни да разчитат на полета, разработени още през съветско време.

Показателен е фактът, че западна компания – Shell, например разработи находището „Сахалин – 2“, което е първият и единствен засега работещ проект за втечнен природен газ в Русия, посочва още изданието.

Неефективното и слабо планиране в руския петролен и газов сектор вече не засяга единствено вътрешния пазар, но намалява капацитета на Кремъл да пресира своите съседни страни. Newsweek посочва още, че през декември 2014 година Владимир Путин е сложил край на „Южен поток“, сочейки ограниченията, които поставя ЕС пред проекта, но пазарната реалност е, че европейските потребители в момента нямат нужда от повече количества природен газ.

Пренасочването на „Южен поток“ към Турция и Гърция се определя от изданието по-скоро като блъф, отколкото реалност, защото регионът няма нужда от 63 млрд. куб. метра газ годишно, какъвто е капацитетът на газопровода, а и „Газпром“ все пак ще трябва да спази европейските правила, ако иска да продава газ през територията на Гърция.

Прескачането на Украйна като транзитна страна на газовите доставки за Европа остава основен приоритет за Кремъл, но тези планове засега са успешно блокирани от Европейския съюз. 

До финансовата криза през 2008 – 2009 година руските власти гарантираха пред Запада, че доставките са сигурни. Тогава и се правеха съвместни предприятия с водещи енергийни компании от Запада, чрез които, с благословията на руското правителство, те получаваха достъп до въглеводородните ресурси на Русия. В замяна Москва получи дял в доходоносни активи в западни рафинерии и разпределителни мрежи.

Това обаче беше придружено от предположенията, че руските доставки ще бъдат гарантирани само ако Европейският съюз помогне да бъдат изградени пътища на суровината, които не само да прескочат Украйна, но и Беларус, Полша и Балтийските страни, посочва още в коментара си Newsweek.