Трудното тепърва предстои

Преди почти две години и половина британският премиер Дейвид Камерън обеща до края на 2017 г. да организира референдум за оставане или излизане на Великобритания от ЕС в опит да озапти скептиците към Европа сред торите, както и разбунтувалата се партия за независимост на Обединеното кралство (UK Independence Party – UKIP). И това очевидно проработи. Изборите на 7-и май не намекнаха дори за влошените отношения на Лондон с Евросъюз. UKIP спечели едно място, а Камерън, макар и изненадващо, спечели малко мнозинство. Сега обаче сметката трябва да се плати, пише в свой анализ The Economist.  

Така или иначе, референдумът може да се спечели. През следващата над година Камерън и неговият финансов министър Джордж Озбърн може би ще успеят да изстискат достатъчно от своите партньори, че да убедят британците да останат в ЕС. Само че това ще е първата стъпка. Реалният дневен ред – онова, което ще е от значение за просперитета на Великобритания и на ЕС като цяло, ще отнеме повече време, докато даде плодове. Същевременно той ще изисква и по-постоянни усилия от тези, които досега Камерън положи.

Докато икономиката и евентуалното изплъзване на Шотландия заплашваха да вгорчат първия  мандат на Камерън, то сега Европа заплашва втория. Нито един друг проблем не дразни неговата Консервативна партия толкова, колкото ЕС, за когото мненията варират от скептицизъм до ярост. Ако британците гласуват за напускане на ЕС, то Великобритания ще трябва да напусне и Европейското икономическо пространство – най-големият в света търговски блок, който се управлява от създадени от ЕС правила. Дадена държава, която е решила вече, че членството в ЕС е неприемливо нарушаване на суверенитета ѝ, няма да иска да получава заповеди на клуба, който е решила да напусне. Чуждите инвеститори пък ще вложат парите си на други места. А Шотландия спокойно би гласувала да напусне Великобритания.

Доста енергия ще се хвърли в съвети към премиера как да постъпи, че да спечели референдума. Тактиките са различни и се променят, но сега няма голям смисъл да се чака чак до 2017 г. Дотогава британското правителство може да изпадне във вцепенение, характерно за средата на мандата, а в същото време във Франция и Германия ще има избори, което може да ги направи по-неотстъпчиви. Но и това не е всичко – дългият период на несигурност не е добър за бизнеса, който обича спокойствието. Премиерът би следвало да спре да обещава да промени договорите преди 2017 г., все едно те са измерител за неговите сериозни намерения. Той трябва да се ограничи с някои популистки победи, като например ограничаването на достъпа на имигрантите до  мерки за социално подпомагане и до ясното упоменаване, че официалният ангажимент на ЕС за „по-тесен и по-тесен съюз“ не се отнася до Великобритания. 

Подобни промени в крайна сметка са тривиални. А проблемът с опитите за справяне с популистките критици е, че все някой такъв чака зад ъгъла. От десетилетия консервативната партия страда от разделения по темата Европа. Донякъде заради това неотдавна Великобритания не успя да получи най-добрата сделка за себе си от Брюксел. Наистина Камерън би следвало да се стреми отвъд референдума към по-дългосрочни реформи, от които ще може да спечели и ЕС, както и най-раздразнената му членка.

Тази по-голяма задача предполага работа по три отделни теми. Първата е единният пазар. Шефовете на успешните британски компании от сектора на услугите се оплакват от различни пречки в ЕС. Само 37% от износа на британски услуги са предназначени за ЕС спрямо 49% от износа на стоки. А понеже икономиката се накланя към услугите, ЕС започва ад губи значението си. Да се завърши напълно единния пазар ще отнеме година-две. Но е много важно да се определи поне посоката. Някои очакват Великобритания да е водеща в този аспект и може да приветстват усилията ѝ. Все пак именно Великобритания до голяма степен създаде единния пазар. 

Втората задачка е намаляване на регулациите за бизнеса и прехвърляне на част от правомощията към националните парламенти – нещо, за което работи и заместник-председателя на ЕК Франс Тимерманс. И докато дойде време за референдума, би трябвало Камерън да се похвали с някои успехи.

Всички лидери в ЕС, включително и Камерън, трябва да отговорят на въпроса как ЕС ще функционира, след като повечето членки споделят единна валута. Трябва да се намери начин за предотвратяване на разделението – създаване на предварителни преговори от страните членки на еврозоната, които имат достатъчно гласове, за да наложат решенията си, без да се вслушват в мненията на другите отвъд валутния съюз. Европейският банков съюз например показа, че еврозоната може да създаде институции, които не заплашват други страни. Сега сякаш е най-подходящото време да се създадат правила, които да предотвратят фракционерството.

И все пак успехът на Камерън зависи от един неудобен факт – повече единен пазар изисква повече регулации...