Кризата в Гърция или кой ще плати сметката?

Може ли това да е точката, от която няма връщане за Гърция в еврозоната? Не е задължително. Трудно е да си представим, че Европейският съюз (ЕС) може да стои безучастно, в случай че гръцката икономика изпадне в пълен колапс. Много гласоподаватели в неделя вероятно гласуваха за прекратяване на строгите ограничения, а не за спускане по пътя към ада. ЕС има задължението да се грижи за своите и, в случая с Гърция, със сигурност таи надежди, че блудният син ще се завърне, коментира за The Financial Times Стивън Кинг, главен глобален икономист на HSBC.

Как може да бъде постигнато това? В краткосрочен план – и то часове и дни, а не седмици, Алексис Ципрас, гръцкият министър-председател, се надява, че съкрушителният вот „не“ ще изпрати мощен сигнал към Брюксел и Берлин за възстановяване на преговорите. Той се надява и да постигне по-добра сделка, включително с известно облекчаване на дълга. Както вече заяви в неделя вечер „гръцкият народ направи исторически и смел избор. Техният отговор ще промени съществуващия диалог в Европа“.

Неговата задача може да бъде подпомогната от оставката на Янис Варуфакис, гръцкия финансов министър, в понеделник сутрин, който заяви, че „малко след обявяването на резултатите на референдума разбрах, че има някои представители на еврогрупата и различни „партньори“ имат предпочитания към моята… „липса“ на тези срещи, идея, която министър-председателят смята за потенциално полезна за постигането на споразумение. Поради това днес напускам министерство на финансите“.

И все пак времето е от значение. Ако до сделка не се стигне съвсем скоро, много ще зависи от стабилността на гръцката икономика, изправена пред самоналожена блокада от капиталов контрол и банкова ваканция. Съществува рискът Гърция да свърши еврото  и да въведе нова валута, която може първоначално може да наречена просто IOU (буквално I Owe You – Имам дълг към теб), но по-късно да се превърне в „нова драхма“.

Въвеждането на нова валута към еврото може да се окаже изключително проблематично – с очевидни рискове от хиперинфлация. Ако бъде контролирана обаче, може да позволи на ликвидността да потече до степен, която да стабилизира гръцкото производство. Това стабилизиране, от друга страна, може да позволи на правителството да представи структурни реформи в съответствие с евентуално връщане към еврото, с всички грехове простени.

И все пак условията на всяко последващо връщане към еврото би било противоречиво. На този етап някой ще трябва да реши подходящия обменен курс между драхмата и еврото. Ако „официалния“ курс, избран от гръцкото правителство, е много различен от неофициалния пазарен процент – вероятно търгуван по улиците на Атина, дилемата ще бъде налице.

Но можем да погледнем обратно към историята. Когато Германия отново се обедини, остмарките бяха заменени от германски марки в съотношение 1:1 за всички заплати и цени, както и за всички спестявания до 4000 остмарки. Останалите спестявания бяха конвертирани в съотношение 2:1 заедно с частния и държавния дълг. Конвертирането – първоначално доста щедро от източногерманска гледна точка, създаде своите трудности. Неофициалният курс беше някъде между 5 и 10 остмарки за германска марка – по-вярно отражение на безнадеждната конкурентна позиция на Източна Германия. В резултат голяма част от източногерманската индустрия затвори буквално за една нощ, предизвиквайки масова безработица. Не е изненадващо, че за да подкрепят своите нови съграждани върху западногерманците бяха наложени многогодишни разходи под формата на данък солидарност.

Германският опит категорично показва, че трябва да бъдат положени сериозни усилия и от двете страни, ако блудният син – Гърция, иска да се завърне към еврото, щом веднъж въведе алтернативна валута. Нова драхма би позволила на Гърция да стане по-конкурентноспособна, но и ще означава, че при евентуално повторно влизане в еврозоната ще има и „постригване“ – в евро, на гръцките банкови депозити над определена сума (както се случи не само в Източна Германия през 1990 г., но и в Кипър през 2013 г.). А дали чрез опрощаване на дълга или чрез нова гръцка версия на данък солидарност, ЕС ще е този, който ще получи сметката за преструктуриране на гръцката икономика.

В крайна сметка основният въпрос зад гръцката криза не се е променил. Той все още е въпросът кой ще плати сметката. Ако всеки пренебрегне своя дял, резултатът ще е злощастен. Ако, както с Германия през 1990 г., всеки поеме своя дял, резултатът ще е спокойствие. Германците обаче искаха да се обединят. А все още не е ясно дали страните в Европа се чувстват по същия начин спрямо една друга.

Всичко по темата четете тук!