Какво може да научи Обама от Меркел

Германия прави най-големия преход от изкопаеми горива и ядрена енергия към възобновяеми енергийни източници сред модерните икономики благодарение на енергийния преход, наречен Energiewende. Не всичко обаче протича гладко, пише в свой анализ Bloomberg.

„Реформата се сблъсква с много предизвикателства – както политически, така и практически“, заяви Франке Крумбмюлер, анализатор в Eurasia Group. „Трябваше на няколко пъти да се проведе фина настройка, за да направим прехода жизнеспособен“, допълва тя.

От 2011 г. насам, когато ядрената катастрофа във Фукушима ужаси Германия и я накара да прекрати собствената си атомна програма, канцлерът Ангела Меркел си взе няколко урока за това как се провежда енергиен преход.

Покачващата се цена на тока

Германският енергиен преход, изграден върху експеримент със стимули за всички възобновяеми източници, започна през 2004 г. Подкрепата за вятърната и слънчевата енергия се осъществи под формата на плащания към тези, които сами произвеждат нужната им енергия. Субсидиите бяха по-високи от пазарната цена на възобновяемата енергия.

Това доведе до бум в инсталациите, но и повиши сметките, пише още Bloomberg. Разходите за субсидиите се увеличиха и направиха тока в Германия един от най-скъпите в ЕС. Само в Дания цената е по-висока.

Меркел защити германската индустрия от покачващите се цени и намали помощите за възобновяемите източници. Така плащанията към производителите на възобновяема енергия се очаква да спаднат за пръв път тази година.

Президентът на САЩ Барак Обама може би ще защити потребителите по-лесно от покачващите се цени, защото разходите за слънчева и вятърна енергия спадат бързо, а и технологията за добив на шистов газ прави цените на енергията в САЩ като цяло по-ниски, коментира Крумбмюлер по повод изявлението на американският президент, който представи преди дни плана си за намаляване на емисиите на парникови газове от електроцентрали.

По-модерна инфраструктура

Енергията от вятъра и слънцето може да се извлича, само когато има вятър или слънце, което я прави непостоянна, а пренасянето ѝ по съществуващата мрежа може да увреди инсталацията, пригодена за постоянни енергийни потоци.

Германия трябваше да пренасочва излишната енергия към съседни държави като Полша и Чехия, защото собствената ѝ мрежа не можеше да се справи с приливните вълни на ток, предизвикани от непостоянната енергия от зелените източници.

Докато Берлин успява да се справи със прекъсванията в мрежата, страната инвестира 21 млрд. евро в електрическа магистрала, която да свърже вятърните паркове в Северно море с фабриките в южната част на страната.

Обама все още разполага с ядрена енергия, която да допълва енергията от възобновяеми източници, но електропреносната инфраструктура в САЩ е по-стара от тази в Германия и е нужно незабавното ѝ обновяване.

Хиляди германци протестират и се питат дали Меркел ще успее да осигури надеждна възобновяема енергия, докато затваря въглищни и ядрени централи.

За да избегне подобна опозиция, Обама може да не изгражда големи комплекси за производство на възобновяема енергия. Той би могъл да използва технологията на компании като SolarCity Corp., които да се съсредоточат върху поставянето на панели върху покривите, изграждайки малки единици там, където енергията е необходима.

Нежелани странични ефкети

Програмата на Меркел имаше последици за енергийния пазар, а и за компании, които все още се бунтуват срещу нововъведенията. За няколко години преходът наклони пазара в полза на въглищата, принуждавайки правителството да промени законодателството.

Германия реши да закрие осемте си най-стари атомни реактора през 2011 г. и да разшири добива от възобновяеми източници. Но в този период замърсяването се увеличи, защото въглищата запълниха образувалата се пазарна ниша.

Изправена пред възможността да не постигне целта на Германия да намали парниковите газове с 40% до 2020 г., Меркел подкрепи затварянето на едни от най-големите замърсители сред въглищните централи през 2021 г.

Германия създаде модерна соларна индустрия през 2004 г. със своите инициативи и за няколко години Q-Cells SE беше лидерът в производството на соларни панели. Тогава китайските конкуренти се хвърлиха към Германия, привлечени от мащаба на пазара и принудиха някои от най-големите разработчици на възобновяема енергия в Германия да фалират. Миналата година  EON SE  реши да раздели бизнеса си и заяви, че традиционният ѝ бизнес модел е разрушен.

Възобновяемите енергийни източници в Германия се увеличават. Сега те произвеждат около 26% от националното електричество, докато през 2000 г. делът им беше 6,6%, отбелязва анализаторът.