Опасността от отслабената Европа

Малко след края на войната във Виетнам държавният секретар на САЩ Хенри Кисинджър обявява 1973 г. за “годината на Европа”. В последно време, след като президентът на САЩ Барак Обама обяви стратегическото преориентиране на Вашингтон към Азия и на практика неглижиране на Европа. С продължаващата бежанска криза, конфликтът в Източна Украйна и анексирането на Крим от Русия и заплахата Великобритания да напусне Европейския съюз (ЕС) 2016 г. може да стане, по необходимост, още една “година на Европа” за американската дипломация, пише за онлайн изданието project-syndicate.org Джоузеф Най, бивш зам.-министър на отбраната и председател на Националния съвет по разузнаването на САЩ, който в момента преподава в Харвардския университет.

Европа запазва впечатляващите властови ресурси и е от жизненоважен интерес за САЩ, посочва Най. Въпреки че икономиката на САЩ е четири пъти по-голяма от този на Германия, икономиката на 28-членния ЕС е равна на тази на САЩ, а по брой на населението съюзът е значително по-голям.

Най подчертава, че доходът на глава от населението в САЩ е по-висок, но от гледна точка на човешкия капитал, технологиите и износа ЕС определено е икономически конкурент. До кризата от 2010 г., предизвикана от фискалните проблеми на Гърция и още няколко други страни и която създаде сериозно безпокойство на финансовите пазари, някои икономисти дори спекулираха, че еврото може скоро да замени долара като основна световна резервна валута.

По отношение на военните ресурси Европа харчи по-малко от половината в сравнение със САЩ, но пък има повече военни на разположение. Великобритания и Франция притежават ядрени арсенали и ограничен капацитет за намеса в Африка и Близкия изток. И двете страни са активни партньори във въздушните удари срещу “Ислямска държава” в Ирак и Сирия.

Що се отнася до “меката” сила, Европа отдавна играе централна роля в международните институции. Същевременно чувството, че Европа се обединява около общи институции я направиха привлекателна за съседите на ЕС, въпреки че това доверие започна да се подкопава след финансовата криза.

Ключовият въпрос при оценката на властовите ресурси на Европа е в това дали ЕС ще продължи да прилага политиката на сближаване и да говори с един глас по широк спектър от международни въпроси, или ще остане разнородна група, определена от националните, политическите и културните идентичности на държавите членки, всяка от които има и различна външна политика, посочва Най.

Отговорите са различни в зависимост от въпросите. По въпроса за търговията например Европа е равна на САЩ и е способна да балансира американската мощ. Ролята на Европа в Международния валутен фонд е на второ място след тази на САЩ, въпреки че финансовата криза подкопа доверието в еврото.

Що се отнася до антитръстовата политика, големината и привлекателността на европейския пазар означават, че американските фирми, които искат да се слеят, трябва да получат одобрение от Европейската комисия, както и от американското правосъдно министерство. В кибер света ЕС създаде глобални стандарти за защита на неприкосновеността на личния живот, които САЩ и други мултинационални компании не могат да игнорират.

Европейското единство обаче е изправено пред значителни ограничения. Националните идентичности остават по-силни в сравнение с единната европейска идентичност. Крайнодесните популистки партии пък включиха водещите европейски институции сред целите на тяхната ксенофобия, пише още Най.

Правната интеграция се увеличава в рамките на ЕС, но интеграцията на външната и отбранителната политика продължава да бъде ограничена. Британският премиер Дейвид Камерън обеща да намали правомощията на институциите на ЕС и да подложи резултатите от преговорите му за реформи в общността на референдум. Ако Великобритания реши да напусне ЕС, резултатите ще бъдат тежки, а Вашингтон подчертава, че това не трябва да се случва, въпреки че не може да направи нищо за предотвратяването на такъв развой на събитията.

В дългосрочен план Европа е изправена пред сериозни демографски проблеми. През 1900 г. населението на Европа и било почти една четвърт от населението на света. До средата на този век населението на Стария континент може да представлява едва 6% от световното, като почти една трета ще бъде на възраст над 65 години.

Настоящата имиграционна вълна също заплашва европейското единство. В повечето европейски страни миграционната вълна предизвиква остра политическа реакция заради бързите темпове, с които се засилват входящите потоци.

В дългосрочен план вероятността Европа да стане заплаха за САЩ е малко вероятна не само заради ниските разходи за отбрана, посочва Най. Европа разполага с най-големия пазар в света, но му липсва единство. За американските дипломати опасността не е, че Европа ще стане прекалено силна, а прекалено слаба. Нито силна Америка, нито силна Европа заплашват жизненоважните интереси на другата страна. Отслабена Европа обаче може да навреди и на Вашингтон, и на Брюксел, заключава той.