Добре дошли в света на аномалиите

От началото на годината световната икономика се изправи пред пристъп на силна волатилност на финансовите пазари, белязана от острия спад на цените на акциите и други рискове активи.

Това се дължи на редица фактори: опасения за твърдо приземяване на китайската икономика; тревога, че растежът в САЩ е колеблив в момент, в който Федералният резерв (Фед) започна да вдига лихвените проценти; страхове за ескалиращия саудитско-ирански конфликт; признаци – най-вече драматичният спад на цените на петрола и суровините, за сериозна слабост на глобалното търсене.

Има и още обаче, пише професорът по икономика в Stern School of Business, New York University Нуриел Рубини. Спадът на цените на петрола – заедно с пазарната неликвидност и по-голямата задлъжнялост на енергийните компании в САЩ и на енергийните фирми и крехките държавни дружества на страни износителки на петрол, предизвиква опасения за сериозни кредитни събития (дефолти) и системна криза на кредитните пазари. Опасенията за Европа също сякаш са безкрайни заради все по-възможното излизане на Великобритания от Европейския съюз (Brexit) и засилването на популистките партии и вляво, и вдясно на континента.

Тези рискове се увеличават от някои мрачни средносрочни тенденции, които предполагат посредствен растеж навсякъде. И наистина, световната икономика през 2016 г. ще продължи да се характеризира с Новото анормално от гледна точка на резултатите, икономическите политики, инфлацията и поведението на цените на ключови пазари на активи и финансовите такива.

Какво точно обаче прави световната икономика анормална днес?

Първо, потенциалният растеж в развитите и развиващите се страни се е понижил заради бремето от високи частни и държавни дългове, бързото застаряне (което налага по-високи спестявания и по-слаби инвестиции) и редица други несигурности, които спъват капиталовите разходи. Нещо повече, множеството технологични иновации не са довели до по-висок производствен растеж, темпът на структурните реформи остава нисък, а продължителната циклична стагнация се е отразила зле на набора умения и на физическия капитал.

Второ, реалният растеж е анемичен и под потенциалния си тренд, което се дължи на болезнения процес на намаляване на задлъжнялостта, първо в САЩ, после в Европа, а сега и в някои по-силно задлъжнели развиващи се пазари.

Трето, икономическите политики – особено паричните, са станали все по-неконвенционални. И наистина, разликата между паричната и фискалната политика е все по-размита. Преди десетина години кой беше чувал за политика на нулеви лихвени проценти, количествено облекчаване, кредитно облекчаване, насоки за в бъдеще, отрицателни лихвени проценти по депозитите или пък намеса на централната банка във валутния пазар? Никой, защото всичко това не съществуваше.

Но сега тези неконвенционални инструменти на паричната политика са норма в повечето развити икономики и дори на някои развиващи се пазари. А последните действия и сигнали на Европейската централна банка (ЕЦБ) и централната банка на Япония засилват мнението, че идват още по-неконвенционални политики.