Какво възпира световната икономика?

През 2015 година, седем години след глобалната финансова криза, разразила се през 2008 година, световната икономика продължаваше да балансира на ръба, пишат в коментар за Project Syndicate икономистите Джоузеф Стиглиц и Хамид Рашид.

Според данни на доклада на ООН "Световната икономическа ситуация и перспективите през 2016 година" средните темпове на растежа на икономиката в развитите страни след кризата са се забавили с над 54%. Близо 44 млн. души в тези страни са безработни, което е с 12 млн. повече, отколкото през 2007 година. Инфлацията пък е достигнала най-ниското си равнище от времето на кризата.

Още по-тревожен факт е това, че темповете на икономическия растеж в развитите страни са станали по-нестабилни. Това е учудващо, тъй като, разполагайки с развита икономика, тези страни трябваше да спечелят от свободното движение на капитала и международното разпределение на рисковете и по този начин да преживеят само слаба макроикономическа нестабилност. Освен това социалните плащания, включително помощите при безработица, трябваше да дадат възможност на домакинствата да стабилизират равнището на потреблението.

Само че политиката, която доминираше през следкризисния период (свиването на бюджета и мерките за количеството облекчение, прилагани от основните централни банки), на практика изобщо не помогна да се стимулира потреблението на домакинствата, инвестициите и икономическият растеж. Тъкмо обратното, тя само влоши ситуацията.

В САЩ количественото облекчаване не доведе до нарастване на потреблението и инвестиции, отчасти защото лъвският пай от допълнителните ликвидности се върна обратно в централните банки под формата на допълнителни резерви. Законът от 2006 година за смекчаване на регулирането на финансовите услуги, който разреши на Федералния резерв (Фед) да плаща лихви по задължителните и допълните резерви, на практика подкопа ключовата цел на политиката на количественото облекчаване.

Нещо повече, когато финансовият сектор се оказа на ръба на пропастта, през 2008 година бе приет закон за извънредната икономическа стабилизация, с който датата на плащането на лихвите бе изтеглена напред с три години (на 1 октомври 2008 г. вместо 2011 г.). В резултат допълнителните резерви, държани от Фед, рязко се увеличиха от средно 200 милиарда долара през 2000 – 2008 г. до 1,6 трилиона долара през периода 2009-2015 г.

Финансовите институции предпочетоха да държат парите си във Фед, а не да кредитират реалната икономика, спечелвайки без каквито и да било рискове през последните пет години близо 30 млрд. долара.

Това може да се определи като щедра - и в голяма степен скрита - субсидия на Фед за финансовия сектор. А благодарение на неотдавнашното вдигане на лихвите на Фед размерът на тази субсидия ще нарасне с още 13 млрд. долара за тази година.

Погрешните стимули са само една от причините многобройните очаквания за ползи от ниските лихви да не се материализират. Заради политиката на количествено облекчаване лихвените ставки останаха на равнище, близко до нулата, почти седем години и това трябваше да стимулира правителствата на развитите страни да вземат кредити за инвестиции в инфраструктурата, образованието и социалния сектор. Увеличаване на социалните плащания в следкризисния период би могло да увеличи общото търсене и да смекчи промяната в динамиката на потреблението.

Нещо повече, в споменатия по-горе доклад на ООН ясно се посочва, че и частните инвестиции в развитите страни по света не са нараствали с темповете, които можеха да се очакват на фона на свръхниските лихви. В 17 от 20 водещи развити страни темпът на растеж на инвестициите през периода след 2008 г. е останал по-нисък, отколкото през годините преди кризата, а в пет страни капиталовложенията са се свили за периода 2010 - 2015 г.

В същото време по цял свят значително се е увеличил обемът на дългови ценни книжа, пуснати от нефинансови корпорации, които, както се предполага, трябва да се занимават с капиталови инвестиции. Както можеше да се очаква, много нефинансови корпорации взеха кредити, възползвайки се от изгодните ниски лихви. Само че вместо да инвестират получените пари, те ги похарчиха за изкупуването на собствените си акции или за други финансови активи. По този начин политиката на количествено облекчаване допринесе за рязкото повишаване на равнището на задлъжнялостта, а също и за увеличението на капитализацията на пазара и доходоносността на финансовия сектор.