Европа и ислямистите*

Част от проблема са и либералните митове. Един от тях бе формулиран от същата тази Ангела Меркел:

МИТ 2: „Ще се справим".

„Ние сме големи, богати, добри. Няма как да не се справим“. Там е работата, че има как. Опитът на Европа да интегрира ислямските малцинства след Втората световна е меко казано, спорен.

Не че не е опитвано; често в противоположни посоки. Франция забраняваше бурките и държеше на светския характер на държавата. Германия, обратно, разрешаваше и паралелни общества, и религиозни движения, и прословутото „мулти-култи“. Наскоро Австрия забрани финансирането на вероизповеданията от чужбина. Белгия, напротив, разрешаваше това – и както ми каза политологът Хеерт ван Истендал, подчини белгийските мюсюлмани на радикални проповедници от Арабския полуостров. 

И днес се изпробват различни рецепти. Европейските мислители впрягат целия си интелектуален потенциал, за да разрешат невъзможния ребус на интеграцията. Контролират преподаването на ислям, внедрявават агенти, рекламират добри практики, промотират толерантни религиозни възгледи, дават примери, създават филми и се борят с Ислямска държава.

Последното е, може би, и най-важното. „Ислямска държава“ трябва да бъде победена не само като армия, а и като легенда. Това е първото и задължително условие и няма какво да се ослушваме. Оттук нататък Европа трябва да се вгледа в европейския ислям, като го раздели на две: скорошен и отдавнашен (почти местен). Пристигналите в последните десетилетия мюсюлмани трябва да бъдат убедени да приемат европейския начин на живот, а не да градят паралелни общества. Същевременно, специално внимание трябва да получат онези европейски държави, в които местният ислям е мнозинство (Албания, Босна и Херцеговина, Косово) или относително голямо малцинство (България, Сърбия), за да останат те в лоното на умерения религиозен възглед. Накрая, Европа трябва най-накрая да се разбере за единна политика спрямо Турция; подход, който да не бъде взривяван от особените интереси на големите в ЕС.

Иначе пак ще затънем в лошия спомен за симетриите. А както е известно, той се забравя най-трудно.

---

* Статията е отпечатана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 75 / 2016