Германия - от болния човек на Европа до основен двигател на растеж

Всеки политик би се радвал много да се отправи към избори с икономика във форма, каквато е Германия на Ангела Меркел, пише FT в свой анализ.

Меркел ще се състезава за четвърти мандат във вота през септември и може да се похвали в кампанията си със светлите икономически перспективи пред страната, пълните държавни каси и бума на пазара на труда, посочва изданието.

Ръстът на заетостта е силен, безработицата е на рекордно ниско ниво, икономическият ръст е силен и фискалната позиция продължава да се засилва, констатира и Международният валутен фонд (МВФ).

Меркел се надява да се възползва от драматичната промяна на германската икономика през периода на управлението ѝ. Преди време страната беше определяна като „болният човек на Европа“. Произходът на тази трансформация обаче се простира далеч преди тя да заеме канцлерския пост, подчертава изданието.

През 90-те години на ХХ век и в началото на XXI век германският икономически растеж беше по-нисък в сравнение с растежа в еврозоната като цяло. Това се обясняваше най-вече с разходите заради обединението на Източна и Западна Германия през 1990 г.

„Шокът от абсорбирането на икономика с 16 млн. души, хиляди остарели и неефективни фабрики и 50-годишно наследство на централното планиране би поставило всяка страна на колене“, коментира Катинка Бариш от Центъра за европейска реформа.

Последствията от обединението обтягат до максимум пазара на труда в Германия, както и бюджета на страната.

До 2004 г. нивото на безработица в Германия е по-високо в сравнение с основните ѝ конкуренти, включително Франция и Италия. С фискален дефицит от 3,7% от БВП Берлин тогава нарушава и Маастрихтските критерии и правилата за бюджета в Европейския съюз (ЕС).

Според Кристиан Одендал от Центъра за европейска реформа много от отговорите на въпроса как Германия успя толкова бързо да обърне ситуацията се крият в планирането. В средата на 90-те години държавата децентрализира договарянето на заплатите, като се намалиха преговорите на секторно ниво, но се засилиха договорките с отделните компании. Това е довело до понижаване на разходите на работодателите за труд, коментира Александра Шпиц-Ойнер от Harvard Business Review.

Синдикатите и организациите на работниците са се съгласили да се забави темпът на ръст на заплащането, така че бизнесът да се адаптира към засилената международна конкуренция, допълва Одендал.

Конкурентоспособността на германските фирми в последствие се подпомага и от инвестициите им, най-вече в Източна Европа. Повече от 1 800 германски фирми са инвестирали в над 3 500 проекта в Източна Европа, с което са създали над 650 хил. работни места след 2003 г. Никоя друга държава не е направила толкова много инвестиции в региона, особено в автомобилната индустрия, производството на електронни компоненти и индустрията.

Германските компании започнаха освен това да се оглеждат за възможности за износ на развиващи се пазари много по-рано от конкурентите им от други страни на фона на спадащото вътрешно търсене.

През 2003 г. Германия беше водещ износител за държавите от Източна Европа, пазар, който се разрасна четворно след 2000 г. През 2005 г. Германия изпревари САЩ като водещ износител на машини и оборудване за Индия. От 2001 г. индийският пазар нарасна 8 пъти, подчертава изданието. Германия е най-големият износител на автомобили за Китай, като за същия период стойността на експорта се увеличи 18 пъти.

За седемте години преди световната финансова криза германският износ нараства със 76% в сравнение с 20% увеличение на основните ѝ конкуренти.

Много хора вярват, че успехът на Германия се дължи на реформата на пазара на труда от 2003 г. С промените пазарът на труда на страната стана по-гъвкав и се насърчи реалното започване на работа.

Други обаче смятат, че икономическото въздействие на тази реформа е било скромно. Най-широко застъпено е мнението, че реформите подкрепят спада на продължително безработните. Критиците пък изтъкват нарастването на броя на работещите бедни и несигурността на работните места.

Както и светът се опасява, най-големият риск пред Германия е нарастващият излишък по текущата сметка. МВФ предупреждава за проблема от години, макар и да очаква, че ръстът му в средносрочен план ще се обърне заради демографската ситуация в страната и бавния напредък на структурните реформи.