Германия: Щяхме да страдаме без източноевропейците

Всяко второ ново работно място в Германия напоследък се заема от чуждестранен работник. По данни на Германската агенция по труда от месец юли, броят на работещите в Германия е нараснал в сравнение със същия период на миналата година с близо 700 000 души. От тях 370 000 са били чужденци – и то предимно от източноевропейските държави на ЕС, пише в свой анализ Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung.

С други думи, в случая изобщо не става дума за бежанци, за които в Германия от години се води широк обществен дебат. От данните става ясно, че източноевропейците играят значително по-голяма роля на германския трудов пазар, отколкото например гражданите на онези южноевропейски държави, които бяха най-силно засегнати от кризата, като Италия, Испания, Португалия и Гърция.

Данните сочат, че най-бързо нараства делът на работниците от Румъния и Полша, а в по-малка степен от Хърватия, България и някои други източноевропейски страни-членки на ЕС. В Германия в момента работят 422.000 полски граждани – т.е. повече от всички бежанци с трудова заетост, взети заедно. Същото се отнася и до румънските граждани, които са 349 000 души, се казва в публикацията, озаглавена "Поляците и румънците идват". 

Истинските данни навярно са значително по-високи, тъй като Агенцията по труда отчита само онези източноевропейци, които имат социалноосигурена трудова заетост  и плащат отчисления и за пенсия. Извън статистиките остават например онези, които фиктивно се водят самонаети лица, а всъщност зависят от работодатели – подобни случаи масово се срещат из германските кланици например.

Официалната статистика показва и още нещо: източноевропейците, които идват в Германия, обикновено успяват да си намерят работа. Делът на безработните сред тях е приблизително еднакъв с този сред германското население и значително по-нисък от този на всички останали чужденци в Германия, се казва още в статията.

Това развитие е още по-изненадващо, като се има предвид, че Германия още през 2004 въведе защитни клаузи за своя трудов пазар, за да се предпази от евентуален наплив на евтина работна ръка от Източна Европа. Поради икономическия бум от последните няколко години интеграцията на източноевропейците, и най-вече на поляците и румънците, протече значително по-безшумно и безпроблемно, отколкото се очакваше.

Във Великобритания обаче свободното придвижване на работна ръка в рамките на ЕС се натъкна на значително по-силен отпор - факт, който изигра решаваща роля в гласуването за Brexit преди 2 години. Сега експертите прогнозират обаче, че броят на трудовите мигранти от Източна Европа постепенно ще спада – най-вече заради демографското развитие и икономическия възход в страните, откъдето пристигат.

Източноевропейците запълват ниши от германския трудов пазар, в които има постоянен глад за работна ръка: например строителството, доставките на пощенски пратки, временната трудова заетост. Броят на тези отрасли постоянно нараства. Напоследък все повече чужденци получават работа в различни логистични компании и дори в отрасъл като металообработването.

В същото време тези хора оставят празнина в собствените си страни. Вярно е, че тези държави извличат ползи от парите, които трудовите мигранти изпращат у дома. Но като цяло отливът на квалифицирани хора се отразява неблагоприятно на източноевропейските държави. От 2010 година насам населението на Румъния е спаднало с 1,7 милиона души. Подобно развитие има и в други страни, сред които и България. Същевременно Полша и Румъния в момента са сред най-бързо развиващите се икономики в Европа. А празнините, които трудовите мигранти оставят в родните си страни, се запълват от вносна работна ръка - основно от Украйна.

Защо въпреки глада за работна ръка заплатите в Германия не нарастват по-бързо вижте в продължението на анализа в сайта на Bloomberg TV Bulgaria.