Отслабващото влияние на Меркел поставя под съмнение и силите на Макрон

За Еманюел Макрон тя бе необходим партньор. Затова решението на Ангела Меркел да се оттегли от лидерския пост в Християндемократическия съюз (ХДС) и от този на канцлер през 2021 г. принуди френския президент да направи бърза преоценка на критично важните си отношения с Берлин.

В момента ролята на Макрон е редуцирана до това да бъде страничен наблюдател на политическите развития в Германия, които биха могли да формират бъдещето на Европа – позиция, която често бе заемана от европейските лидери през десетилетието, в което взимането на решения в Европейския съюз (ЕС) беше доминирано от Меркел, посочва в. Financial Times в свой анализ.

На фона на подготвянето на Великобритания да напусне ЕС, евроскептичното италианско правителство в конфликт с Брюксел заради бюджета си и отслабената власт в Испания, Макрон е зависим от Берлин за по-нататъшното изпълнение на своя европейски дневен ред.

Изглежда предстоящото пенсиониране на Меркел и нейната отслабваща политическа власт са пречка пред европейските планове на френския президент.

Френски държавни представители признават, че съобщението на Меркел внесе допълнително несигурност, но нейната хватка около властта вече беше отслабена след трудния процес по формиране на нова коалиция и поредицата от кавги между партньорите в нея през лятото. „Това няма значително да промени нещата“, заяви един от тях.

„Макрон със сигурност е знаел за оттеглянето на Меркел от известно време“, заяви Паскал Лами, бивш европейски комисар. „Лошата новина за него дойде, когато тя започна да потъва толкова рано по време на последния си мандат на поста“, допълни той.

Париж все още се надява на напредък от стана на Берлин по мерките за подсилване на еврозоната с довода, че сега е времето да бъдат поправени недостатъците в паричния съюз, преди да е дошла следващата криза. Лидерите на ЕС ще се срещнат през декември, само няколко дни след конгреса на ХДС. Това ще бъде ранен тест за готовността на канцлера да направи още отстъпки.

По време на срещата си на върха през юни в Месеберг Макрон и Меркел се договориха за по-нататъшен напредък по отношение на създаването на банков съюз и на бюджет на еврозоната до 2021 г. за инвестиции в обучение и иновации. Те също така се съгласиха да „проучат въпроса за европейски стабилизационен фонд за безработни в случаи на тежки икономически кризи“. Тези теми обаче останаха далеч от френските предложения за контрациклични мерки в помощ на членове на еврозоната при кризи.

Наследникът на Меркел може и да няма нейния европейски инстинкт или опит, но това не означава задължително, че ще бъде по-враждебно настроен към идеите на Макрон.

Фрийдрих Мерц, един от тримата кандидати за ръководния пост в ХДС, заяви в сряда, че всъщност е „доста притеснен за липсата на (германски) отговор на предложенията на Еманюел Макрон“.

„Смятам, че той заслужава повече. Той трябваше да получи по-съществен отговор“, допълни Мерц.

Според Паскал Лами Мерц не би бил „лоша новина“ за Франция, описвайки германеца като „проевропеец от ерата на Хелмут Кол“.

С наближаването на изборите за Европейски парламент през май някои съюзници на Макрон смятат, че Франция има шанс да създаде проевропейска коалиция в съюза, с по-амбициозна програма по отношение на околната среда, социалните политики, както и реформи на еврозоната – без притеснения, че Меркел може да се обиди.

Но с политическите трудности на самия Макрон у дома – и съобщенията, че страда от изтощение, което изисква повече почивка, заемането на мястото на Меркел може да се окаже трудна задача.

За Изабел Буржои, редактор на сайта tandem-europe.eu и експерт по френско-германски отношения, съобщението на Меркел от тази седмица няма да има голяма разлика по отношение на френското влияние.

„Властта на Ангела Меркел в Европа идва от германския икономически успех и нейния капацитет да се справя със сложни европейски въпроси. Франция все още не е показала, че има тази сила. Еманюел Макрон тепърва започва с реформите във Франция. Това наистина е ключът към разбирането на това как Германия вижда неговите идеи за Европа. Те са интересни, но още е много рано“, посочва тя.