Тръмп греши, че обезценката на еврото ще помогне на Европа

В работен материал от 2018 г. професорът от Калифорнийския университет Андрю Роуз изследва неконвенционалната парична политика, която практикуват ЕЦБ и Фед, и констатира, че тя не е увеличила износа. „Страните, използващи количествени улеснения и/или отрицателни лихви просто не отчитат подем в износа”, пише той.

Предупреждението на Тръмп към Драги и неговия наследник е, че Вашингтон ще погледне подозрително към по-нататъшни прикрити опити за валутна обезценка. Това може и да няма значение, след като не е ясно дали приемникът на Драги ще следва неговата политика.

Драги засега е сдържан по отношение на това каква допълнителна приспособителна политика ЕЦБ може да предложи, отчасти защото изборът не е голям. Той може да намали още лихвите, макар че ставката върху банковите резерви вече е -0,4%. Директните кредитни субсидии чрез целевите дългосрочни рефинансиращи операции не успяха да произведат желания икономически стимул.

Инвеститорите настояват за възобноване на покупките на активи от ЕЦБ, които бяха преустановени през декември. Това обаче ще вкара ЕЦБ в ново политическо минно поле, тъй като централната банка вече наближава лимита, който си постави – да притежава не повече от 33% от дълга на която и да било държава. Вдигането на този праг ще предизвика обструкции от отколешните критици на ЕЦБ, особено в Германия, и ще въвлече банката в политически и юридически битки в качеството й на миноритарен държател на различни дългови ценни книжа.

На Драги му остава да прави това, което направи вчера – да окуражи пазарите, да подцени еврото и да говори отвъд практическите ограничения, пред които е изправена ЕЦБ. Тази стратегия обаче също си има граници, както Драги винаги пръв е предупреждавал.

Вътрешните реформи, целящи съживяване на трудовия и продуктовия пазари, и стимулирането на бизнес инвестициите, са липсващото звено в европейската икономика от десетилетия. Без тях Европа трудно ще постигне устойчив растеж при какъвто и да било валутен курс.

Тръмп е прав, че еврозоната опита конкурентна девалвация като заместител на тежките реформи, но греши, че тя ще помогне на Европа. Той греши и относно това, че валутната обезценка ще донесе ползи на САЩ.