Дефицитът по текущата сметка дава сила на САЩ

Странно е, когато президентът Доналд Тръмп се жалва от търговския дефицит, докато приветства ефективността на американските санкции, пише Дейвид Фиклинг за Bloomberg.

Тръмп не се задоволява с атаките си срещу Китай. Той заплашва да разшири търговската си кампания върху други страни, докато лидерите на Г-20 се срещат в Япония. Тръмп обвини Виетнам, че „злоупотребява почти във всичко”, осъди Европа, че „се готви да се възползва от САЩ”, и критикува търговската политика на Индия.

Междувременно, дългата ръка на американските санкции задушава иранската икономика, понижава акциите на китайските банки на борсата в Хонконг, и оставя главният финансист на Huawei впримчен от канадската съдебна система.

Връзката между дефицитите и санкциите е по-дълбока, отколкото често се смята. Изключителната сила на американските санкции зависи от ролята на долара в глобалната търговия. В предишните противоречия с Техеран Вашингтон не успя да прекъсне достъпа на ирански петрол до чужди държави.

Този път обаче дори ключови клиенти като Индия и Южна Корея внимават да не влязат в конфликт с американското правителство. Международната платежна система Swift миналия ноември се поддаде на натиска на финансовото министерство на САЩ и отряза иранските банки.

Всяка трансакция в долари в крайна сметка трябва да бъде валидирана от американски кореспондиращи банки. В резултат на това всяка икономическа активност по света, деноминирана в долари, е под юрисдикцията на американската Служба за контрол над чуждите активи. Всяка институция, която игнорира този риск, трябва да погледне милиардните глоби, които платиха BNP Paribas, Standard Chartered, HSBC и други през последното десетилетие.

Не само търговията със САЩ е засегната. Суровините, облеклата и полупроводниците са в голямата си част търгувани в долари, поставяйки огромна част от глобалната икономика под контрол на Министерството на финансите на САЩ. Според Банката за международни разплащания (БМР) около 88% от глобалните валутни трансакции през 2016 са включвали долара.

Защо доларите са толкова важни за световната икономика, след като делът на американското стопанство намалява?

Основната причина е огромният им брой. По данни на БМР 11,5 трлн. доларови кредити са били отпуснати на заематели извън САЩ към края на декември, в сравнение с еврови за 3,7 трлн. долара и такива в йени за 450 млрд. долара. Централните банки пък притежават около 6,6 трлн. долара, което съставлява над 60% от глобалните валутни резерви.  

Всичко това се дължи на дефицита по текущата сметка на САЩ, който трябва да се балансира от излишък по капиталовата – т.е. от доларови активи, които се разпространяват по целия свят, образувайки кръвоносната система на глобалните финанси.

Със сигурност е възможно (макар и крайно невероятно) изместване на глобалните вериги на доставки до степен, в която САЩ да преминат от дефицит към излишък. За да бъде запазен балансът някой друг от големите икономически блокове – еврозоната, Китай или Япония – трябва да премине към дефицит.

При това положение ще започнат да циркулират повече юани, евра и йени, които да финансират дефицитите по текущите сметки на Китай, еврозоната и Япония. Доларът ще запази статута си на международна разчетна единица за известно време, но постепенно все повече трансакции ще се осъществяват в другите основни валути.

В крайна сметка ще се окажем в ситуацията от периода между двете световни войни, когато никоя валута нямаше претенцията да е основен канал на глобалната финансова система. Може би някоя валута ще успее да измести долара като основна глобална резервна валута, както доларът някога измести паунда.

Това е неправдоподобен сценарий, но в крайна сметка може да се случи, ако САЩ спрат да финансират разходите си чрез задлъжняване към останалия свят. Президент, който е решен да усили американската мощ трябва да подхожда внимателно. Очевидната слабост на Америка в монетарен план всъщност дълго е нейна сила в политически.