Борис Джонсън погази британската демокрация

Въпреки че този вестник не е привърженик на плебисцитите, той поддържа мнението, че резултатът от референдума през 2016 г. трябва да бъде приложен, но по начин, който ограничава доколкото е възможно щетите за икономиката, сигурността и националния имидж на Обединеното кралство. Референдумът не даде мандат за прокарване на най-крайната форма на Brexit. Изборният манифест на Консервативната партия от 2017 г., макар да повтаряше погрешната мантра, че „никаква сделка е по-добре от лоша сделка“, обеща да осигури „най-добрата възможна сделка за Великобритания... доставена от плавен, организиран Brexit”. Джонсън стана премиер благодарение само на гласовете на 92 000 членове на торите. Нито един премиер, който е поемал властта без общи избори, не се е отклонявал толкова радикално от предишната платформа на своята партия, нито се е опитвал да предприеме стъпка с такива сериозни последици.

Ако тактиката за прекъсване на парламентарната сесия на Джонсън успее, Великобритания ще загуби правото си да изнася лекции на други страни относно техните демократични недостатъци. Конституционните разпоредби на Обединеното кралство отдавна разчитат на конвенциите. Съществува опасност обаче един безскрупулен лидер да погази тези конвенции. Това не се е случвало в съвременната епоха.

Парламентаристите трябва да се възползват от възможността си през следващата седмица да защитят волята на Камарата на общините срещу тази на премиера. Периодът, през който ще заседават, може да е твърде кратък, за да се приеме законодателство, изискващо отлагане на излизането на Великобритания от ЕС. След това онези, които са против Brexit без сделка, трябва да забравят различията си и да отправят предложение за вот на недоверие към правителството. Това е неприятно дори за най-пламенните привърженици на оставането в ЕС в средите на торите, както и за други като либералдемократите, тъй като отстраняването на Джонсън навреме, за да се повлияе на процеса по Brexit, може също да наложи създаването на служебно правителство с лидер Джеръми Корбин от лейбъристите - резултат, от който с право се страхуват.

Основният приоритет обаче трябва да бъде защитата на британската демокрация. Джонсън може да се стреми да игнорира такова гласуване и да се опита да се задържи до след Brexit. Това би било още по-голямо конституционно погазване от действията му тази седмица. То би потвърдило, че Великобритания има деспот на Даунинг Стрийт.

Стандартният път за правителствата, изправени пред парламенти, които им пречат да прилагат своите политики, е да отнесат въпроса към хората. Тогава премиерът може да застане на позицията „без сделка“, потенциално в пакт с партията Brexit. Ако спечели, Великобритания ще трябва да уважава резултата и да живее с последствията. Опозиционните партии ще трябва да използват собствените си усилени кампании и избирателни съглашения, за да предотвратят такъв резултат. Джонсън представя настоящата битка като такава между парламента и народа. Ако той е уверен в подкрепата на хората, той трябва да е готов да изпробва това на избори - вместо да прави арогантен опит да възпрепятства парламентарната демокрация, която е основата на просперитета и стабилността на Великобритания.