Монетарните стероиди са ефективни, но в малки дози

По-ниската рентабилност също намалява способността на банките да надграждат своите технологии и да подобряват кибер защитата, натрупвайки бъдещи рискове за финансовата стабилност.

Потискането на лошите дългове в еврозоната чрез количествено облекчаване бе полезно за банките, но това до голяма степен идва от косвени ползи, като например чрез намаляване на разликата в доходността между германските и, например, италианските облигации. Ако централните банкери наистина искат да помогнат за увеличаване на притока на кредити, то купуването на собствения дълг на банките като част от количественото облекчаване, което все още е табу за ЕЦБ, може да бъде по-добър вариант от по-нататъшното намаляване на лихвите.

Един от контра аргументите е, че въздействието на отрицателните лихви изглежда е доста смекчено в Швеция, Дания и Швейцария, чрез разграничаването на ставките, при което само част от резервите на банките в централната банка търпят загуби. Макар тези мерки да помагат, те не са панацея.

Банките се опитаха да компенсират отрицателните лихви чрез начисляване на по-високи такси, преоценяване на ипотечните спредове и в някои случаи по-агресивно кредитиране. Колкото по-дълго трае експериментът с отрицателните лихви, толкова повече датските и швейцарски банки ще трябва да ги прехвърлят на клиентите си.

Тези степенувани схеми бяха изрично проектирани като валутна политика, за да възпират притока и да защитят банките. Съпътстващите ефекти чрез валутата трябва да бъдат претеглени внимателно. Ако ЕЦБ следва датския модел, тя може неволно да засили опасенията на инвеститорите за търговската война.

Разпределението на активите на пенсионните фондове също все по-често се изкривява от отрицателните лихви. Една от най-ярките последици е насърчаването на инвеститорите да напуснат японския, а отскоро и европейските пазари, като вместо това се насочат към американските облигации и акции. Жаждата за доходност доведе до самозатвърждаващо се търсене на облигации с по-дълги матуритети.

Тъй като повечето спестители са целят към определено ниво на пенсионни доходи, заради по-ниските лихви те трябва да спестяват все повече, за да постигнат целите си, намалявайки способността си да харчат днес.

Инвеститорите вече не са сигурни накъде могат да тръгнат ниските лихви в редица държави. Докато тази несигурност остава, за банките е трудно да преценят дали заемите, които отпускат, са икономически разумни, а за инвеститорите пък е трудно да оценяват ценните книжа на финансовите институции.

Допускането за свят без финансови търкания беше основна слабост в много макроикономически анализи. Въпросите за това при какви лихвени проценти ще се обърне политиката и колко дълго компаниите могат да издържат на тези условия трябва да заемат централно място в регулаторния дебат. В противен случай централните банкери може да се окаже, че причиняват повече вреда, отколкото полза.