Три гледни точки за монетарното разхлабване

Опасявайки се от сътресения на пазара, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Федералният резерв най-вероятно ще предприемат повече стимулиращи мерки този месец, независимо от това, което анализите им показват за потенциалното въздействие върху икономиката и финансовите активи. Това има значение както за бъдещия икономически просперитет, така и за средносрочната финансова стабилност, и добавя към списъка със задачи на регулаторите и инвеститорите, пише за Bloomberg Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz.

Пазарите очакват централните банки - не само в развитите икономики, но и на развиващите се пазари - да продължат да разхлабват паричната политика, намалявайки лихвите с общо над 10 процентни пункта през следващата година. Пазарите вече калкулираха действията на ЕЦБ и Фед дотолкова, че ако те не оправдаят тези очаквания, най-вероятно ще предизвикат скок във волатилността на финансовите пазари, които вече са нервни поради влошаващите се глобални икономически перспективи. Надявайки се да ограничат риска подобна нестабилност да подкопае настроенията на домакинствата и фирмите, тези две централни банки ще се почувстват принудени да разхлабят паричната политика допълнително. Първо ЕЦБ на 12 септември вероятно ще свали лихвите на още по-отрицателна територия и ще възобнови покупките на активи, а след това на 18 септември Фед се очаква отново да понижи ставките.

Най-добрият начин да се мисли за последиците е чрез уравнението „ползи-разходи-рискове“, което Бен Бернанке, бившият председател на Фед, елегантно представи през август 2010 г., когато най-мощната централна банка в света се насочи към използването на нетрадиционна парична политика за да постигне резултати, които надхвърлиха тясната цел за стабилизиране на нефункционалните финансови пазари. В настоящото уравнение връзката между централните банки, икономиката и пазарите може да предизвика три различни гледни точки. 

Според първата – към която повечето икономисти и пазарни участници сега се придържат - разхлабването на монетарната политика от централните банки е малко вероятно да направи кой знае колко за значително и устойчиво засилване на икономическата активност по две прости причини: Цикличните и структурните фактори, които подкопават растежа, са отвъд прякото влияние на инструментите на централната банка и използването на финансови активи за стимулиране на ефекта на богатството при домакинствата и на корпоративните животински инстинкти е твърде неефективно, за да подпомогне съществено икономическата дейност. (И нека не забравяме шепата икономисти, които смятат, че вътрешните икономически условия не оправдават намаляване на лихвите в САЩ сега или количествено облекчаване в Европа.)

Втората гледна точка, макар и не толкова постоянна, смекчава потенциално благоприятното влияние на централната банка върху икономиката чрез нарастващ скептицизъм относно успокояващите ефекти за финансовата нестабилност. Въпреки че разногласията все още продължават, все по-голям брой хора сега също се съмняват във способността на централните банки да продължат да осигуряват по-високи цени на активите, които отдалечават пазарите още повече от икономическия фундамент. Това е в пълен контраст с почти универсалната вяра в способността на централните банки да останат най-добрите приятели на пазара. При това положение има по-малко ентусиазъм сред инвеститорите и трейдърите за покупки на пазарните дъна преди разхлабването от централната банка.

Третата гледна точка е още по-песимистична. Разширявайки втората, привържениците й се притесняват от разходите и рисковете, свързани с по-нататъшно разхлабване на политиката, което няма положително икономическо въздействие. Това включва подхранване на безотговорното поемане на риск - особено извън банковия сектор - както и нарушаване на институционалното доверие и използването на мерки, които биха били необходими, ако САЩ изпаднат в рецесия.

Предвид високата вероятност и ЕЦБ, и Фед да възприемат стимулиращи мерки този месец и след това, регулаторите трябва да вземат предвид всичко това и да удвоят усилията си за надзор върху рисковете, допълвайки традиционния си фокус върху банките с по-добър мониторинг на небанковите финансови институции. От своя страна инвеститорите трябва да осъзнаят, че все повече няма да могат да разчитат на подхода, който работеше толкова добре от много години, позволявайки им да загърбват икономическата слабост: залагайки на желанието и способността на централните банки да потискат финансовата волатилност и да стимулират цените на активите.