Хеликоптерните пари – последната опция на ЕЦБ?

Ако приемем, че в еврозоната има 275 милиона пълнолетни с чекови сметки, общата стойност на програмата ще бъде 908 милиарда евро, което е около 8% от БВП на еврозоната за 2018 г., но по-малко от половината от всички държавни облигации, закупени от ЕЦБ.

Да допуснем освен това, че гражданите харчат само една четвърт от полученото. Тогава средното годишно търсене би нараснало с 0,6% от БВП – значително увеличение, което със сигурност ще ускори инфлацията. Хеликоптерните пари биха насочили повечето средства директно към домакинствата с висока склонност за харчене, което би трябвало да осигури добра трансмисия.

Трябва да кажем, че хеликоптерните пари имат своите рискове. Дори и да успее да върне инфлацията към целта, капиталът на ЕЦБ ще бъде силно засегнат. Капиталът и резервите на централната банка възлизаха на 107 млрд. евро към средата на 2019 г. - 2% от активите й.

Ако приемем консервативно, че те не се променят до 2023 г., хеликоптерната операция ще намали съотношението капитал-активи на ЕЦБ до минус 17% през 2023 година.

Но имайте предвид, че противно на търговските банки, централната банка не изисква капитал, поради което повечето централни банки разполагат с много малко от него. Капиталовите коефициенти на Федералния резерв и на Канадската централна банка, например, са близо до нулата. За централните банки на Израел и Чили съотношението е отрицателно. Ако хеликоптерните пари на ЕЦБ успеят да върнат инфлацията до целта, отрицателната нетна стойност не би трябвало да подкопае доверието в политиката на банката.

Хеликоптерните пари са привлекателни и от политическа гледна точка. Те ще стимулират реформите от правителствата, които мързеливо разчитат, че ЕЦБ ще намали разходите им по заемите. Ще бъдат и мощна съпротива срещу евроскептичните популисти, атакуващи европейския проект като елитарен капан в ущърб на обикновения човек. И накрая, използването на хеликоптерни пари от Европа може да се съвмести по-добре със САЩ, отколкото сегашния й подход.

Припомнете си раздразнителната реакция на президента Тръмп на речта на Марио Драги, когато ръководителят на ЕЦБ намекна за по-нататъшно намаляване на лихвите. Попълването на сметките на гражданите с парите на централната банка е по-трудно да се изтълкува като „валутна манипулация“. Рисковете от вредна и дефлационна трансатлантическа търговска война ще бъдат намалени.

Не останаха много атрактивни възможности. Спускането на хеликоптерни пари може би е най-малко непривлекателната опция. По-добре е да се изпробва нещо ново, отколкото да се продължава с все по-рискова стратегия, която досега не постигна резултати. Кристин Лагард, новоизбраният президент на ЕЦБ, трябва обмисли такава политика. Какъв по-добър момент да се запали мотора от идването на нов главнокомандващ?