Не завиждайте на Лагард!

Като цяло Кристин Лагард ще остане вярна на стила на своя предшественик Марио Драги, когото ще замени през ноември. Това потвърди и изслушването на бъдещия председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) пред Европейския парламент.

Но поне по една важна точка тя намекна за промяна: иска да общува повече с по-широката общественост, да реагира по-пълноценно на проблемите и опасенията на гражданите. Драги беше по-фокусиран върху общуването по възможно най-ясния и недвусмислен начин, и то предимно само с професионалната общност.

Намерението е добро. Хората в Европа обичат еврото, но не и ЕЦБ. Това е особено вярно за Германия, гигантът на паричния съюз. А в дългосрочен план това носи политически рискове. Но Лагард е изправена пред почти невъзможна задача. По три причини: паричната политика ще бъде още по-трудна за обяснение, отколкото беше досега, съпротивата на експертите към линията на ЕЦБ нараства и едва ли може да се надява на външна подкрепа.

Отрицателните лихви стават все по-абсурдни, колкото по-ниски стават и колкото по-дълго траят. Покупките на облигации стават още по-съмнителни при отрицателна възвращаемост. Критиката към линията „Драги“ вероятно скоро отново ще избухне в Управителния съвет. И отгоре на това дори някои икономисти, подкрепяли тази линия досега, се чудят от кога точно ЕЦБ започна да прави повече вреди, отколкото ползи.

Освен това е повече от ясно, че няма истински, неподправен интерес към разбирането на паричната политика. Никой не бива да се изненадва, че спестовниците се интересуват предимно от техните лихви, а по-малко - от десетичните знаци на инфлацията. Но дори и за банкерите, които би трябвало да имат задълбочени познания, е удобно да обвиняват ЕЦБ за своите проблеми.

Те настояват да получат изключение за себе си от отрицателните лихвени проценти и подчертават това със заплахата да предадат т. нар. наказателни условия на клиентите. Така че... да не завиждаме на Лагард.