Трябва по-добре да предвиждаме лошите резултати

Фразата „най-лош сценарий“ вероятно ни заблуждава: всеки може да си фантазира кошмарни сценарии. По време на пътуването си до вкъщи тази седмица можех да загина при катастрофата, която затвори магистралата. Оксфорд можеше да бъде засегнат от ядрен удар. Нито един от тези не е полезен сценарий за планиране на пътуването. Вместо това трябваше да си помисля: ами ако асансьорът не работи? Какво става, ако малко дребни и кредитна карта не свършат работа? Нито една от тези непредвидени ситуации не беше вероятна, но и двете бяха възможни и лесно разрешими. Притесненията за ядрени удари не биха ми помогнали, но нямаше да е полезно и допускането, че нищо не може да се обърка.

За да ни помогне да мислим разумно за тези най-лоши сценарии, Гари Клайн, психолог и автор на „Да виждаме това, което другите не могат“, аргументира провеждането на „предсмъртни“ анализи - или хипотетични посмъртни. Преди да започнете проект, представете си, че получавате съобщение от бъдещето: проектът се проваля грандиозно. Сега се запитайте: защо? Рисковете и капаните бързо ще ви се разкрият - често рискове, които могат да се предвидят и предотвратят.

Планирането на извънредни ситуации не винаги е лесно. Обединеното кралство в момента се бори с перспективата правителството да не успее да постигне договорка за излизането от ЕС, което ще доведе до сътресения в краткосрочен план. В правителствените документи за планиране на операцията „Brexit без сделка” са описани бедите, които биха настъпили, както при „основния сценарий“ (истината), така и при „най-лошия сценарий“ (правителството си гълта стомаха, докато позира за селфи).

За рационалния политик разликата между основния и най-лошия сценарий е без значение: тъй като има малко ползи от връщането към тресавището на преговорите, до което излизането без сделка ще доведе, краткосрочното сътресение е нещо, което трябва да се избегне, независимо дали е вероятно или не.

Но тъй като нашето правителство загърби рационалното разработване на политики преди известно време, останалите трябва да обмислим рисковете и да направим всичко, което можем, за да се подготвим. Това е вярно, независимо дали вероятността от ужас на Хелоуин е 5 на сто или 50 на сто.

В трескава политическа атмосфера е трудно да спрем и да се запитаме: ами ако всичко се обърка? Но трябва да опитаме. И можем само да съжаляваме, че Дейвид Камерън не направи „предсмъртен” анализ преди изобщо да свика референдума за излизане от ЕС.