Китайската цензура завладява света

Когато Си Дзинпин приветства африканските лидери в Пекин миналата година, речта му съдържаше типично китайска формула: пет „не”-та. В действителност всичките пет отрицания могат да бъдат обобщени като един ангажимент. За разлика от властнически настроените западняци, Китай никога не би казал на африканците как да управляват собствените си страни. Няма да има „намеса във вътрешните работи на африканските държави”.

Този принцип на ненамеса е централен в китайската външна политика от 50-те години. Но тъй като правителството на Пекин е все по-отстояващо се по целия свят, става все по-ясно, че това, което виждаме, е „ненамеса“ в китайски стил, пише Гидиън Рачмън за Financial Times.

Инцидент началото на месеца подчерта, че в действителност Китай се чувства напълно в правото си да се намесва, когато чужденците изразяват неприятни за Пекин мнения. Туит в подкрепа на Хонконг от генералния мениджър на Хюстън Рокетс доведе до сблъсък между Китай и Националната баскетболна асоциация на Америка, в резултат на който мачовете от НБА бяха свалени от китайската държавна телевизия.

Този спор беше с необичайно висок обществен отзвук, защото касае САЩ и спорта. Но той описва познат модел. Чуждестранните държави и компании сега трябва да се справят с усилията на Китай да контролира речта им по все по-широк кръг от теми табу, включително Тибет, Тайван, Хонконг, най-новата китайска история, човешките права и териториалните претенции на Пекин в Южно и Източно Китайско море.

Тъй като Китай става едновременно по-мощен и по-параноичен - и с надигането на конфронтацията в Хонконг - броят на тези сблъсъци ще се увеличи. Така че западните правителства ще трябва да мислят много по-систематично как да реагират. В противен случай ще открият, че заветните им свободи бързо ще бъдат ерозирани.

Би било погрешно да се обвинява Си в лицемерие, когато той се обявява за ненамеса. Китайският президент е искрено безразличен дали чужда държава е диктатура или демокрация. Настояването, че страните не могат една друга да имат възгледи за вътрешнополитическите си системи, е жизненоважен механизъм за защита на комунистическата партия на Китай, тъй като по този начин тя се предпазва от външния натиск относно правата на човека или върховенството на закона.

Пекин твърди, че чужденците, които изразяват мнения по чувствителна тема, като Хонконг, се намесват във вътрешните работи на Китай. И тук това преминава в намеса върху свободното слово на запад. Това е много повече от усилието да се спрат чужденците да стоят на площад Тянанмън и да викат „свобода за Хонконг“. Усилията на Китай за контрол и цензура над словото у дома постепенно се интернационализират, достигайки до чуждестранни корпорации, международни медии, семинарни зали и кампуси на западни университети, както и до изявленията и политиките на чуждестранни правителства.