Изтичането на ноу-хау към Китай е неизбежно

Какво общо имат хартията, печатането, барутът и компасът? Отговорът е, че това са китайски изобретения. Без тях европейският напредък от 15-ти век нататък би бил далеч по-труден, ако не и невъзможен, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Тази история илюстрира защо трябва да искаме продуктивното знание да се разпространява по целия свят. Знанието също "иска да бъде безплатно", защото за разлика от стоката, моето ползване на вашата идея не пречи на вас или на някой друг да я използвате. На жаргон знанието не е „конкурент“ при потреблението си, което му придава характер на „обществено благо“.

Но създаването на нова идея може би е било скъпо. Ако знаехте, че аз (и всички останали) може да я използваме без компенсация, бихте били по-малко склонни да развиете идеята изобщо. Това е „проблемът с безплатното яздене“. Правата върху интелектуалната собственост съществуват за разрешаването му чрез създаване на временен монопол върху идеята.

Въпреки това, както отбелязва австралийският икономист Никълъс Груин, решавайки проблема с безплатното яздене, ние губим способността да надграждаме свободно върху идеите на други хора. В дългосрочен план тази изгубена възможност доминира. Ние сме бенефициентите на огромно количество идеи от изобретяването на колелото насам. Може да се твърди, че това е определящата характеристика на хората.

Съществува компромис между решаването на проблема с безплатното яздене чрез предоставяне на временни монополи и използването на възможността за свободния ездач, като се направят идеите свободно достъпни веднага. Поради тази причина временните монополи не са единственият начин за мотивиране на иновациите. Алтернативите включват субсидирани изследвания и целеви награди. Режимът на правата върху интелектуалната собственост, който имаме, има плюсове. Но той е несъвършен компромис между конфликтни интереси, един от които - този на водещите фирми - вероятно е най-силен.

Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц отива по-нататък, като твърди, че чрез намаляване на новодостъпния набор от идеи, от който други могат да черпят, и чрез увеличаване обхвата на „общините на знанието“, по-строгите режими на интелектуална собственост могат да доведат до по-малко иновации и дори по-ниски нива на инвестиции в иновации. Възможностите за свободния ездач наистина имат значение.

Правата на собственост върху идеите са толкова ценни, че са се превърнали във важен източник на международни конфликти. В „Стогодишният маратон” Майкъл Пилсбъри заявява, че „Китай... редовно хаква чуждестранни търговски субекти... превръщайки се в най-големия крадец на интелектуална собственост в света. Това позволява на китайците да се изкачат по технологичната стълба чрез измама."

Това притеснение не е ново. През 18-ти и началото на 19-ти век Обединеното кралство е водещата държава, а САЩ се стремят да я настигнат. В края на 18-ти век Англия, както подобава, криминализира износа на текстилни машини и емиграцията на текстилни механици. Но някой си Самюъл Слейтър емигрира тайно през 1789 г., за да започне модерна текстилна индустрия в САЩ („технологичната“ индустрия на епохата). Други британски идеи също преминават Атлантика, по-специално железниците, точно както китайските идеи са дошли в Европа векове по-рано. И все пак, в края на 18-ти и през 19-ти век защитата срещу вноса е основният инструмент на индустриалната политика на САЩ (под влияние на Александър Хамилтън).