Сега е времето за модернизация на Световната търговска организация

Критиците в Европа твърдят, че екипът на Тръмп използва тези и други технически опасения, за да маскира усилията си да подрине СТО, но доказателствата сочат друго. Администрацията работи усилено с Япония и Европа, за да изработи нови правила за съвременната икономика, включително ограничения за принудителен трансфер на технологии и държавни субсидии.

Фундаменталните различия между Америка и Европейския съюз (ЕС) заплашват да блокират напредъка. По-специално, ЕС обмисля нови програми за подкрепа на националните шампиони в индустрията и облачните изчисления, за да се конкурира с американските и китайски компании. Това забави работата по новите правила за държавните предприятия.

На по-дълбоко ниво ЕС е съгласен със система, в която техническите експерти определят правилата. САЩ, които винаги са давали предимство на националния суверенитет и демократичния надзор, предпочитат да работят чрез преговори. Спорът за апелативния орган на СТО отразява тези противоположни възгледи.

Подобно на китайците, европейците изглежда чакат ерата след Тръмп, за да се заемат с реформата на СТО, но вероятно ще бъдат разочаровани. Статия от 10 октомври на сенаторите Чък Грасли и Рон Уайдън, съответно републиканец и демократ, сигнализира за двупартийна подкрепа за позицията на САЩ относно реформата на СТО.

Въпреки различията между ЕС и САЩ, би било грешка да се смята, че основаният от тях либерален търговски ред след Втората световна война, ще отмре, ако апелативният орган бъде суспендиран и възникне безизходица по отношение на новите правила. Както каза търговският представител на САЩ Робърт Лайтхайзър, ако СТО не съществуваше, ще трябваше да я измислим. Следвоенният икономически успех дължи много на световния търговски ред, създаден през 1948 г., като просперитетът ще продължи да зависи от справедливите, установени и приложими търговски правила.

Апелативният орган е второто ниво на разрешаване на спорове в СТО. Ако той бъде суспендиран, първото ниво на организацията все още ще бъде в сила и замесените държави просто ще трябва да разрешат разногласията относно правилата й, което няма да е прецедент.

Напредък е възможен дори в рамките на настоящата структура на СТО. Организацията признава и прилага регионални, или „многостранни“, търговски споразумения, ако те обхващат 90% от търговията между страните. Споразумението за информационни технологии от 1997 г. включи 29 държави, които отговаряха на количествения критерий за търговия със съответни продукти, след което остана отворено за всяка държава. СТО прилага това споразумение и би могла да направи същото за ново регионално споразумение за облачни изчисления или субсидии от държавни банки. Правилата на СТО позволяват споразумения за услугите, ако три четвърти от страните членки са съгласни и повече от 75 държави вече участват в преговори. Регионалните споразумения като това между САЩ, Мексико и Канада могат също да зададат полезни критерии за трудните съвременни въпроси.

По-големият напредък в реформата на СТО ще трябва да изчака до президентските избори през 2020 г. в САЩ. Но Китай и ЕС не трябва да хранят илюзии. Независимо кой е президент през 2021 г., американската политика относно правилата за глобална търговия няма да промени посоката си.