Европа може да играе по-голяма роля в предоставянето на обществени блага

Бежанците идват в Европа, а не в конкретна държава членка. Решението на миграционната криза следва да включва обща система за защита на границите, обща правна рамка за убежище, общи принципи за разпределяне на бежанците, получили убежище, и политики за преселване на онези, на които е отказано убежище. В крайна сметка Шенгенското пространство и общата миграционна политика трябва да съвпадат.

Сътрудничеството за развитие и финансовата помощ за трети страни е друга област на политиката със силни съпътстващи ефекти и предимства на размера. Китайските набези в Европа засилват аргумента за единна позиция и европейска банка за развитие. Европа трябва също така да предприеме съвместни действия във външната политика и външното представителство, както и при военните поръчки и отбраната. Има силни основания за европейска външна политика, но съществуват дълбоки политически различия между членовете.

Усилията за укрепване на европейската „мека” сила, сътрудничеството, ориентирано към спестяване и редовните европейски „бели книги“ в областта на външната политика биха били практически стъпки. По отношение на отбраната трябва да се положат усилия за общи политики за обществени поръчки и износ на оръжие, както и за съвместни отбранителни инициативи.

Постигането на всичко това няма да е лесно. Първо, то изисква финансиране. Новият фокус върху европейските публични блага не трябва да води до увеличаване на общата данъчна тежест за гражданите на ЕС, а да пренасочи ресурсите към европейското ниво.

Продължава дебатът за нови инструменти за финансиране на бюджета на ЕС. Предоставянето на тези обществени блага обаче ще се забави, ако то се обвърже с реформа на финансите на ЕС. Засега новите публични блага трябва да се финансират чрез по-голями ресурси от брутния национален продукт.

Второ, да се действа на ниво ЕС е възможно, само ако предпочитанията на държавите-членки не са твърде различни. В области, където те се различават значително, някои страни ще действат първи, а други могат или не да ги последват. Германия и Франция трябва да предприемат двустранни инициативи, където е необходимо, като канят други страни да се присъединят.

Трето, критиците ще се оплачат, че повече европейски обществени блага ще подкопаят националния суверенитет. Но това мнение често е просто маскирано самодоволство. В обсъжданите области на политиката изборът не е между националния и европейския суверенитет. Той е между европейския суверенитет и липсата на такъв изобщо.