Световната икономика трябва да се дематериализира

Третата причина е преминаването към дигитални продукти - факт, подчертан през 1997 г. от Даян Койл в книгата й „Безтегловният свят“. Тенденцията оттогава продължава. Моята музикална колекция преди изискваше стена, пълна с рафтове. Сега е на мрежово устройство с големината на голяма книга с твърди корици. Телефонът ми съдържа еквивалент на раница, пълна с оборудване.

Дематериализацията, разбира се, не е автоматична. Както изчислява Вацлав Смил в новата си книга „Растеж“, американските къщи днес са повече от два пъти по-големи, отколкото през 1950 г. Най-продаваният автомобил в САЩ през 2018 г., Ford F-150, тежи почти четири пъти повече от бестселъра на фирмата от 1908 г. - Model T. Да не говорим за броя на колите. Смил пресмята, че световният обем на продадените автомобили се е увеличил 2500 пъти през последния век.

Все пак има причина за надежда. Изследване на Крис Гудол заключава, че във Великобритания "както теглото на стоките, които влизат в икономиката, така и количествата, които се превръщат в отпадъци, вероятно са започнали да спадат някъде от 2001-2003 г. насам". Данни включват и въздействието на вносните стоки.

В САЩ статията на Джеси Озибел „Завръщането на природата“ констатира спад в потреблението на суровини като желязна руда, алуминий, мед, стомана, хартия и много други. Земеделските земи станаха толкова продуктивни, че се позволява някои от тях да бъдат върнати на природата.

В ЕС емисиите въглероден диоксид спадат с 22% между 1990 и 2017 г., въпреки че икономиката нараства с 58 на сто. Само част от този спад се обяснява с изнасяне на производство извън Европа. (За добро обобщение на всички тези изследвания вижте книгата на Андрю МакАфи „Повече от по-малко”.)

Може ли тогава да бъдем спокойни? Не. Един очевиден проблем са глобалните емисии на въглероден диоксид – те може да се увеличават по-бавно от БВП, но все пак растат и трябва да бъдат намалени рязко.

Фактът обаче, че дематериализацията се случва, е окуражаващ. Всички знаем кои са основните политики, които биха наклонили везните в полза на по-малки и по-леки продукти и дейности с по-ниски емисии. Възприемането на тези политики означава, че всъщност може да успеем да спасим планетата, като запазим човешките нужди, права и свободи - и все пак да се забавляваме много.