Скъпият климатичен обрат

Противниците често критикуват т. нар. климатични компенсации, наричайки ги търговия с индулгенции. И наистина с такива предложения могат да сведат до минимум други щети върху околната среда, но те не могат да бъдат предотвратени. Greenpeace също се опасява, че компаниите само ще компенсират, вместо да намалят собствените си емисии на въглероден диоксид.

А доколко реалистични са плановете? Ако BP възнамерява да компенсира емисиите на въглероден диоксид чрез залесяване, компанията ще трябва да засажда около 33 милиарда дървета годишно. Това е почти една трета от горската площ на Германия. „Вероятно ще е необходима нова Бразилия за това“, казва Шинерл.

Според експертите на Carbon Disclosure Project преди всичко индустриите с интензивни емисии като циментовата, химическата, както и производителите на метали и стомана, се нуждаят от новаторски технологии, за да могат да постигнат собствените си цели и тези на „зелената сделка“ на ЕС. Защото всичко зависи от тези отрасли: Те са отговорни за 38 процента от емисиите.

Според CDP обаче те представляват само пет процента от общата инвестиция на европейските компании в технологии за намаляване на въглероден диоксид. Това включва, например, така наречената CCU технология, т.е. отделянето на въглерод и повторната употреба за производството на химикали.

Нужни са още 12 000 вятърни турбини

Технологията вече се тества например в стоманодобивната промишленост. Промишлената група Thyssen-Krupp работи в Дуисбург с изпитателно съоръжение, в което генериран в производството на стомана въглероден диоксид се използва повторно за производството на амоняк и синтетичен газ.

В същото време компанията от Рурска област също така се ангажира да избягва производството на въглероден диоксид и възнамерява в дългосрочен план да замени въглищата в собствените си процеси с неутрален за климата водород. Очаква се преобразуването да струва около 10 млрд. евро до 2050 г. Но това не е всичко: За да се генерира водород по неутрален за климата начин, е необходима възобновяема енергия.

Например IG Metall очаква да са допълнително нужни още 12 000 вятърни турбини, за да се снабдят германските производители с достатъчно количество водород. Производителите на електроенергия също са изправени пред огромно предизвикателство, преди всичко RWE: В момента тя е най-големият емитент на парникови газове в Европа.

През 2018 г. групата е отделила 118 милиона тона въглероден диоксид с електроцентралите си за въглища и газ - през 2019 г. количеството няма да е много по-малко. До 2040 г. самата RWE възнамерява да бъде неутрална по отношение на климата, обяви през миналата есен главният изпълнителен директор Ролф Мартин Шмиц. До 2030 г. групата възнамерява да намали емисиите си със 70 на сто в сравнение с 2012 г.

Голяма част от амбициозния план на Германия е зададена на енергийната компания. До 2038 г. RWE трябва - съгласно наскоро приетия закон за отказ от въглищата, да прекрати добива и производството на електроенергия от въглища. RWE ще закрие и последната електроцентрала на въглища в Обединеното кралство през 2020 г. В Холандия, която ще се откаже от въглищата до 2030 г., RWE преобръща инсталациите в работещи с биомаса.