Как кризата с коронавируса ще преобрази света? III част

Авиокомпаниите, които изградиха бизнес модела си на базата на личното преживяване, ще трябва да преосмислят и това. След като кризата отшуми, пътуванията в свободното време може също да не се възстановят бързо. Местата в близост са по-евтини, а стигането до някъде с кола е по-малко рисковано, поне от гледна точка на инфекциозно заболяване, отколкото ако се пътува със самолет.

Ryanair планира да се противопостави на това с ниски цени на билетите. Според ръководството на компанията семействата ще искат отчаяно да летят след блокадата в домовете им. Конкурентите на авиокомпанията обаче са по-консервативни. Мнозина отложиха доставките на нови самолети, защото смятат, че ще отнеме години преди самолетните пътувания да се възстановят до нивата отпреди пандемията.

… променят летищата

Летищата отдавна са входните и изходните портали към държавите, но пандемията може да изисква те да станат и лекари. Много страни решиха да инсталират термокамери за проверка на температурата и оборудване за тестване за COVID-19 в терминалите. Страховете от втора вълна на вируса или друг патоген означават, че тези съоръжения могат да останат по-дълго от самата епидемия. В някои случаи самите авиокомпании тестват пътници.

Необходимостта от социално дистанциране също ще представлява предизвикателства. Поддържането на това по отношение на сигурността и имиграцията ще изисква повече пространство и различни оформления.

Пътниците също така ще открият, че ще срещнат по-малко персонал, докато преминават през летището и в самолета, така че да се сведе до минимум риска от заразяване.

Промените в дизайна ще означават и по-малко възможности за докосване на повърхности. Това означава повече почистване, без регистрационни екрани и повече безконтактни проверки за сигурност и идентификация. Разработването на технологии за разпознаване на лица би могло да бъде ускорено за проследяване на пътниците през летището и намаляване на необходимостта от физически проверки, макар и подобни мерки да бъдат свързани със защитата на личния живот и наблюдението.

С прогнозираната рецесия и свободното падане на икономиката компаниите и политиците обмислят също така да отложат плановете за разширяване на летища.

… превърне технологичните гиганти в обществени услуги

По време на криза хората обикновено се обръщат за помощ към държавните органи. С COVID-19 те се обърнаха към Big Tech.

Facebook си партнира с националните агенции за обществено здраве, за да информира хората; Google обедини резултатите от търсенето с най-новите актуализации за това как да се предпазим; Amazon се превърна в рамо на пощенските услуги на много страни, тъй като хората разчитат на гиганта за електронна търговия за всичко - от хранителни стоки до тоалетна хартия.

Тази тенденция - да се считат някои от най-големите имена на Силициевата долина като фактически обществени услуги, ще се запази. Тези компании навлязоха още повече в обществения живот и отдръпването им ще е много трудно, ако не и невъзможно.

Последствията вероятно ще се усетят в цялото общество. Редовните взаимодействия с правителствените агенции и други публични органи също често включват участието на Big Tech. Ефектите от това ще вървят по два пътя: да затвърди позицията им в обществото, като изгони конкурентите и ги направи почти равностойни на правителствените агенции, или да принуди регулаторите да ограничат своята дейност, ограничавайки източниците си на приходи, както се прави с други обществени услуги. Това ще зависи много т това как се представят тези компании по време на кризата и как правителствата ще реагират след това.

Първа част на материала можете да прочетете тук

Втора част на материала можете да прочетете тук