ЕК очаква БВП на България да спадне със 7,2% през тази година

Пандемията и кризата, причинена от икономическата блокада, засягат сериозно потребителските разходи, промишлената продукция, инвестициите, търговията, капиталовите потоци и веригите на доставки. Икономиката на ЕС няма напълно да компенсира загубите до края на годината, дори до края на следващата година, смятат от ЕК. Инвестициите ще останат затихнали и пазарът на труда няма да се възстанови напълно.

Ръст на безработицата, спад на инфлацията

Безработицата се очаква да се увеличи, въпреки политическите мерки за ограничаване на ръста и. Различните схеми и субсидии ще помогнат за ограничаване на загубата на работни места, но пандемията ще има сериозно влияние върху пазара на труда.

Прогнозира се, че равнището на безработица в еврозоната ще нарасне от 7,5% през 2019 г. на 9,5% през тази година, а догодина да се понижи до 8,5%. В ЕС се очаква нивото на безработица да нарасне от 6,7% през 2019 г. на 9% през 2020 г. и след това да падне до около 8% през 2021 г.

ЕК предупреждава, че най-уязвими са държавите с висок дял на работниците на краткосрочни договори и тези, при които голяма част от работната сила зависи от туризма. Понастоящем младите хора, влизащи в работната сила, също ще се затруднят да си намерят работа.

Очаква се потребителските цени да паднат значително през тази година поради спада на търсенето и рязкото понижение на цените на петрола. Това би трябвало да компенсира изолираните увеличения на цените, причинени от прекъсвания на доставките, свързани с икономическите блокади.

Очаква се инфлацията в еврозоната да се понижи до 0,2% през тази година и да нарасне до 1,1% през следващата, а в ЕС да бъде, съответно, 0,6% и 1,3%.

Дългът и дефицитът се увеличават

Политическите мерки в подкрепа на икономиката ще доведат и до увеличаване на публичния дефицит и дълг, подчертават от ЕК.

Общият държавен дефицит на еврозоната и ЕС се очаква да нарасне от 0,6% от БВП през 2019 г. до около 8,5% от БВП през 2020 г. и да падне до 3,5% през 2021 г.

За дълга на еврозоната се предвижда да се увеличи до 102,75% през 2020 г. от 86% през 2019 г. и да намалее до 98,75% през 2021 г. В ЕС дългът ще се увеличи от 79,4% през 2019 г. на около 95% тази година и ще намалее около 92% догодина, прогнозира ЕК.

Повече рискове пред икономиката

ЕК подчертава, че за развитието на пандемията има само предположения. По-тежка и по-продължителна пандемия от предвидената понастоящем може да доведе до далеч по-голям спад на БВП, отколкото се предполага в базовия сценарий на тази прогноза, предупреждава институцията.

При липсата на силна и навременна обща стратегия за възстановяване на равнище ЕС съществува риск кризата да доведе до сериозни нарушения в рамките на единния пазар и до затвърждаване на икономическите, финансовите и социалните различия между държавите членки, допълват от Комисията.

Съществува и риск пандемията да предизвика по-драстични и постоянни промени в отношението към световните вериги на стойност и международното сътрудничество, което да тежи на силно отворената и взаимосвързана европейска икономика.

Пандемията също може да остави трайни белези чрез фалити и дълготрайни щети на пазара на труда.

ЕК признава и за заплахата от въвеждане на мита след края на преходния период за Brexit, което също може да намали растежа, макар и в по-малка степен в ЕС, отколкото в Обединеното кралство.