Три добри причини да не се прибягва до отрицателни лихви

Трето, дори привържениците на отрицателните лихви признават, че има момент, след който политиката носи повече вреда, отколкото полза. Според икономистите Маркус Брунермайер и Ян Коби, тази „повратна точка“ варира според характеристиките на съответната банкова система, но също така се променя с течение на времето, така че централните банкери ще трябва да стъпват внимателно. Мярка, изискваща такова изключително внимание, не е подходяща за справяне с извънредни ситуации.

Досега Федералният резерв, подобно на АЦБ, преценява, че отрицателните лихвени проценти не са „привлекателен“ регулаторен инструмент. Но възгледите станаха по-нюансирани от двете страни на Атлантическия океан, като Фед заяви, че не обмисля негативните ставки „засега“.

Но ако икономиката изпадне в продължителна рецесия след шока от пандемията, всички мерки за стимулиране на съвкупното търсене биха били на масата, особено ако фискалната политика е ограничена от политиците или от нарастващата тежест на държавния дълг.

Друг важен, но пренебрегван фактор е намалялото използването на кеша. Академичните привърженици на отрицателните лихви отдавна твърдят, че това би трябвало да се случи, за да бъдат тласнати негативните ставки много под минус 1 на сто.

Covid-19 сега предизвиква преминаване към безконтактни плащания и онлайн търговия, което може да даде основание на регулаторите да твърдят, че отрицателните лихви могат да бъдат въведени с по-малък риск.

За инвеститорите всичко това представлява още една причина да странят от банковия сектор. Много кредитори вече се търгуват на рекордно ниски цени поради страх от огромни кредитни загуби, по-слаби печалби и ниски или никакви дивиденти. По-малките банки биха пострадали най-много.

Освен това, доклад на Банката за международни разплащания от 2018 г. твърди, че платежоспособността на застрахователите и пенсионните фондове ще бъде по-голяма грижа от тази на банките при сценарий на много ниски лихви за много дълъг период. Много застрахователи досега следваха инвестиционна стратегия "на щангата", включваща държавни облигации в единия край и големи експозиции към по-рисковия корпоративен дълг в другия. И двата типа вложения могат да бъдат под натиск в ситуация с отрицателни лихви.

Дебатът за негативните ставки ще бъде поддържан жив от опасенията, че арсеналът на икономическата политика на страните е недостатъчен за справяне с последиците от Covid-19. Но много инвеститори ще се надяват централните банки да се придържат към по-традиционни неконвенционални мерки като купуване на облигации, бъдещи насоки и контрол над кривата на доходността, успоредно с фискалната политика. Ако регулаторите тпренебрегнат рисковете от отрицателните лихви за финансовия сектор, централните банкери могат да навредят повече, отколкото да помогнат.