Три добри причини да не се прибягва до отрицателни лихви

Призракът на отрицателните лихви витае над англосаксонските пазари, пише за Financial Times Ху ван Стийнис, председател на комисията за устойчиви финанси в UBS. 

Според конвенционалното мислене отрицателните лихвени проценти - които съществуват в еврозоната, Япония и другаде - са само естествено продължение на огромните програми за изкупуване на облигации от централните банки. Но това подценява евентуалната реакция на финансовите посредници и влиянието й върху инфлационните очаквания.

Тласкането на лихвите под нулата би било нежелан и ненужен експеримент за пазарите по три причини.

Първо, доказателствата, че отрицателните основни лихви успешно генерират растеж или инфлация, са слаби. Първоначално изглежда, че финансовите условия се подобряват. Но няколко скорошни доклади подчертават, че ниските ставки корелират с ниска инфлация, може би защото карат по-дългосрочните очаквания за повишаване на цените да отслабват, а не да се засилват. Спорно е също дали негативнтие лихви оказват влияние върху инфлацията чрез канала на валутните курсове с обезценяването на валутите.

Второ, финансовите напрежения, породени от отрицателните проценти, могат да бъдат по-сериозни във Великобритания и САЩ. Както професор Чарлз Гудхарт и Ху ван Стийнис твърдяха преди на страниците на FT, макроикономическите модели обикновено приемат банките и другите посредници за даденост. Но негативните ставки ерозират рентабилността на банките, потенциално намалявайки наличността на кредит в икономиката в момент, когато устойчивостта на банките е много необходима.

Отрицателните лихви също биха могли да отслабят ключовите пазари за краткосрочен дълг. Секторът на паричните фондове в САЩ на стойност 5 трлн. долара, който пострада от финансовата криза през 2008 г., със сигурност би бил изложен на риск.

За да се преодолеят някои от тези предизвикателства, са необходими значителни регулаторни промени, за да се намалят рисковете за банките и фондовете на паричния пазар. Но политиката на изолиране на институциите от отрицателните лихви не може да се приеме като даденост. На Европейската централна банка бяха необходими пет години, за да въведе режим на степенувани лихвени проценти, при които част от депозитите на банките са освободени от негативните ставки.