Търговията не е проблемът, тя е част от решението на кризата с Covid-19

„Едно от нещата, на които тази криза ни научи, сър, е, че ние сме опасно зависими от глобалните вериги за доставка на нашите лекарства, като пеницилин, нашите медицински консумативи, като маски, и нашето медицинско оборудване, като респиратори." По този начин Петър Наваро, влиятелният съветник на президента на САЩ Доналд Тръмп, извлече поуки от кризата с коронавируса за американската търговска политика, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Този възглед е съблазнителен за протекционистите. Но е грешен. Урокът от кризата е да бъдем по-добре подготвени. Самодостатъчността при „основните продукти“ не би била добър начин за постигане на това. Напротив, това би било скъпа грешка. 

Атаките срещу трансграничните вериги на доставки не трябва да се разглеждат изолирано. Последните прогнози на Световната търговска организация сочат, че сривът в търговията сега може да бъде много по-голям, отколкото този в отговор на финансовата криза през 2008 г. Би било много вредно, ако регулаторите реагират на резкия спад в износа на своите страни чрез ограничаване на вноса. И все пак точно това означава принудителното „връщане у дома“ на веригите за доставки. Това би било поредната атака срещу свободната търговия.

Всъщност Covid-19 предизвика вълна от експортни ограничения. Продуктите, обхванати от тези забрани и ограничения, варират. Но повечето от тях касаят медицински консумативи (маски и щитове, например) и фармацевтични продукти и медицинско оборудване (респиратори, например).

Тези ограничения са законни. Но това не ги прави разумни. В сборник с есета за Covid-19 и търговската политика Ричард Болдуин от женевския Graduate Institute и Саймън Евънет от St Gallen питат: „Трябва ли правителствата да реагират на кризите в здравеопазването, икономиката и търговията, като се обърнат навътре?“ Отговорът е: Не. „Обръщането навътре няма да помогне на днешната борба срещу Covid-19... Търговията не е проблемът, тя е част от решението."

Не забравяйте, че проблемът не беше в търговията, а в липсата на доставки. Ограниченията на износа просто преразпределят недостига, като го пренасочват към страните с най-малък капацитет. Естествен отговор на всяка страна е да се опита да бъде самодостатъчна при всеки продукт, който може да се окаже важен. Това, според Наваро, трябва да направят САЩ.

Но с фрагментацията на глобалните пазари бизнесите ще загубят икономиите от мащаба. Техният капацитет да инвестират в иновации ще бъде намален. Само най-големите и най-развитите икономики биха могли да се надяват на самодостатъчност в толкова широк спектър от технологии. За всички останали това би било задънена улица.

Уместно е да се отбележи, че самодостатъчността изобщо не е гаранция за по-голяма сигурност. В своята глава от книгата, редактирана от професорите Болдуин и Евънет, Себастиен Мирудо от ОИСР прави полезно разграничение между „устойчивост“ и „стабилност“. Първият термин се отнася до способността за връщане към нормални операции след срив, а вторият - до способността да се поддържат операциите по време на криза.

При пандемия втората способност вероятно е по-важна. Необходимо е да има достъп до основни доставки, въпреки че е също необходимо бързото възстановяване на производството, ако част от него е нарушена.