Коронавирусът разкри дисфункциите на обществото

В годините между двете световни войни, период на сътресения и разделения, съпоставим с днешния, политиката излъчи лидери и доведе до отношения между държавите, които направиха всичко амбициозно невъзможно. Лигата на нациите се провали. Светът се възстанови едва след преминаването през пещта на войната. Дори тогава беше необходимо началото на Студената война, за да стартират САЩ плана Маршал и така да започне европейското възстановяване.

Идеите никога не са достатъчни. Трябва да има консенсус, особено в демокрациите, относно това, което е необходимо. Джими Картър, а не Роналд Рейгън, назначи Пол Волкър, убиецът на инфлацията, и лейбъристът Джеймс Калъгън, а не Маргарет Тачър, обяви през 1976 г., че „Удобният свят, за който ни казваха, че ще продължи вечно, и в който пълната заетост ще бъде постигната с едно махване на писалката от финансовия министър, намаляващ данъците и харчещ дефицитно, вече го няма.“ Външните врагове често осигуряваха вътрешното единство и циментираха съюзите. Но дори ако това може да сработи сега, то би направило глобалните заплахи по-лоши, отколкото вече са. 

Понастоящем, уви, най-мощната сила в световната политика е възраждащият се националистически авторитаризъм, както в междувоенния период. С изключение на китайския режим, общата черта на тези автократи е осъществяването на личната власт. Лидерите нямат голям интерес към сложната целенасочена политика. Вместо това те предлагат на своите привърженици гладиаторска кръв. Дебатът за Brexit е добър пример. Междувременно, доминиращият тласък в политиката на левицата се основава не на политика, а на идентичност, отстоявана срещу консервативните и нативистки идеологии на десните. При такава политика шансовете за постигане на консенсус за създаване на по-добър свят в множество измерения изглеждат минимални.

И все пак ситуацията в никакъв случай не е безнадеждна. Политиката на някои демокрации все още изглежда разумна и ефективна. Изглежда ЕС най-сетне се сплотява. Некомпетентността на нативистките популисти най-малкото стана ясна. Може би много от членовете на старата работническа класа ще започнат да гледат на американския президент Доналд Тръмп като на измамника, който е.

Може би отново ще се появи коалиция от радикални, но разумни, реформатори, които да преформатират вътрешните регулации и глобалната политика. Може би самата криза с Covid-19 ще катализира това. Но ще са нужни както воля, така и талант за създаване на нови коалиции от идеи и интереси. В крайна сметка промяната винаги е свързана с политиката. Политиката предполага, политиката разполага.