Европа и САЩ все още могат да се конкурират технологично с Китай

Една от най-големите грешки, сред многото такива, които Доналд Тръмп допусна през последните години, бе опитът му за самостоятелна технологична и търговска война срещу Китай, пише Рана Форухар за Financial Times.

Европейците споделят много от опасенията, които САЩ имат относно контролиращата своите граждани китайска държава и опасностите, които тя представлява за конкуренцията, неприкосновеността на личния живот и либералната демокрация. Американският президент можеше да привлече Европа в съюз, който да окаже натиск върху Китай относно стари търговски оплаквания, както и за необходимостта от нова глобална рамка за това как трябва да се управлява цифровият бизнес. 

Вместо това администрацията на Тръмп се изправи срещу целия свят наведнъж, налагайки мита както на врагове, така и на съюзници. Резултатът е създаването на триполюсен свят, в който САЩ, Европа и Китай се движат по отделни дигитални вектори.

Неотдавнашните събития подчертаха фрагментацията. Европейски съд отхвърли споразумението за защита на личните данни между САЩ и ЕС, от което много компании зависят, за да прехвърлят безопасно през граница информация, като например данни за заплати. Обединеното кралство пък, под натиска на САЩ, реши да изключи Huawei от своите телекомуникационни мрежи. Засега европейски държави като Германия се застраховат. Въпреки това скорошен доклад на Deutsche Bank изчислява, че тази китайско-американско-британска технологична студена война ще коства 3,5 трлн. долара през следващите пет години.

Това не е всичко. Наскоро ЕС претърпя поражение в опитите си да принуди Apple да плати 14,3 милиарда евро данъци на Ирландия, която от години предоставя на гиганта от Силициевата долина преференциално отношение. Отделните национални данъчни режими са напълно легитимни. Но те също така създават надпревара за снижаване на ставките, която изправя страни една срещу друга и позволява на компаниите да си избират най-добрата сделка. Това е технологичната трагедия на народите. Тя е особено в сила сега, когато силно задлъжнелите правителства се нуждаят от повече данъчни приходи за подпомагане на разходите по време на пандемията.

САЩ и Европа също спорят за това как да облагат компаниите, които печелят от потребителски данни. Тъй като светът се измества към все по-нематериална икономика, ЕС иска режим, насочен към големите американски технологични компании. Но САЩ твърдят, че други мултинационални корпорации - като, да речем, европейски производител на чанти, който също събира лични данни от клиентите - трябва да плащат данък и в САЩ, и заплашват с нови мита срещу Франция.

Тъй като данните са ресурс, който понастоящем се добива безплатно от големите американски технологични компании, както и други мултинационални корпорации, в интерес и на двете страни е да се създаде обща данъчна рамка. Фактът обаче, че Тръмп все още заплашва Брюксел с различни мита, прави това почти невъзможно.