Ще се обособят ли две икономически екосистеми - около САЩ и около Китай?

Това подчертава друго развитие: сега живеем в свят, в който две суперсили с много различни политически и икономически системи, САЩ и Китай, са както основни производители, така и основни потребители. Повишаването на заплатите в Китай увеличи покупателната способност на китайските потребители, но също така направи много по-вероятно производството на стоки с по-ниска стойност, като мебели или дрехи, да се премести в други страни.

В същото време възходът на Китай и защитаваните от него стратегически важни области, включително технологичния сектор, допринесоха за характерното напрежение от наличието на „един свят, две системи“. Този проблем се изостри от едноличните търговски политики на Тръмп.

През последните 20 години Китай се превърна в много по-богата страна. Той има не само огромна индустриална база, но и по-богати потребители, които все по-често купуват домашни марки, като телефоните Xiaomi вместо Apple. Когато САЩ затрудняват китайските копмании да пласират стоката си в Америка, те се насочват другаде.

Една китайска финтех група, с която разговарях наскоро, и която обслужва повече от 600 000 предимно малки и средни продавачи в Китай, казва, че е имало значителна промяна в бизнеса й с клиенти през последните две години - пренасочване от американски купувачи към такива в Европа, която сега представлява приблизително половината от търговските потоци в платформата. Възможно е да си представим, че могат да се появят две изцяло отделни потребяващи и произвеждащи екосистеми - една, съсредоточена около САЩ, и друга около Китай, дори ако постигането им би било болезнен и неравен процес.

Но търговията така или иначе става все по-неравна. Докладът на MGI отбелязва, че „с оформянето на нов многополюсен свят ставаме свидетели на повече търговски спорове, по-високи мита и повсеместна геополитическа несигурност. Делът на глобалната търговия със страни от долната половина на класацията по политическа стабилност, според оценката на Световната банка, е нараснал от 16% през 2000 г. на 29% през 2018 г. Също толкова показателно е, че близо 80% от търговията включва държави с намаляваща оценка за политическата стабилност."

Тектоничните плочи на търговията се изместват по начин, който ще промени икономиката и политиката. В САЩ законодателите и от двете партии отново подкрепят индустриалната политика, непристъпна зона от десетилетия, и се застъпват за публична намеса на частните пазари в стратегически области, включително полупроводниците. В Китай веригите за доставки, които някога бълваха евтини дрехи и сглобени устройства за продажба на по-богатите потребители на запад, сега все повече обслужват вътрешния пазар.

В този смисъл може би най-голямата търговска промяна е начинът, по който двете суперсили представляват места за търговия.