Позицията на Макрон ще влоши ситуацията в Източното Средиземноморие

Сякаш водите на Източното Средиземноморие не са достатъчно бурни, та Еманюел Макрон реши да вдигне още няколко вълни. Той обяви, че Франция ще увеличи военното си присъствие там, за да „наблюдава ситуацията в региона и да отбележи решимостта си да спазва международното право“, пише Bloomberg.

„Ситуацията“ е всъщност сблъсъкът между Турция и Гърция по отношение на териториалните и въглеводородните права за проучване. Напрежението пак ескалира тази седмица, след като президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган съобщи, че подновява проучванията в спорни води. За капак Анкара започна и военноморски учения край гръцките острови Родос и Кастелоризо.

Ердоган очевидно реагира на обявяването на ново споразумение за морска граница между Гърция и Египет, което беше очевидно предназначено да противодейства на нарастващите турски амбиции в региона.

Кратката пауза в турското проучване беше поискана от канцлера на Германия Ангела Меркел, която направи лично обръщение както към Ердоган, така и към гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. Ако Меркел е най-добрият кандидат за посредничество в конфликта, тогава Макрон е възможно най-лошият, посочва изданието в анализа си.

Френският лидер и Ердоган споделят взаимна враждебност, задълбочена от осуетяването на амбициите на президента на Франция в Либия.

Макрон призовава и за санкции на Европейския съюз срещу Турция заради системните нарушения на гръцките и кипърските морски граници и заплахите срещу страни членки на НАТО. Преди това той обвини Турция, член на НАТО, в "историческа и наказателна отговорност" в Либия. Турците пък обявиха Франция за „главния [актьор], отговорен за проблемите в Либия“, и описаха Макрон като претърпял „умопомрачение“.

Гърция приветства съобщението на Макрон. Мицотакис писа в Twitter, че той е „истински приятел ... и също така пламен защитник на европейските ценности“. Ердоган, предвидимо, коментира: „Никой не трябва да вижда себе си като гигант в огледалото. Не трябва да отиват там, след като направиха шоу“.

Анкара няма да има затруднения да отхвърли претенцията на френския лидер да „поддържа международното право“. Турците се нуждаят само от Либия, където Париж се намеси в полза на бунтовническия лидер, обвинен в ужасяващи военни престъпления, срещу международно признатото правителство.

Никога не е имало вероятност Макрон да повтори последната си успешна намеса в криза в Близкия Изток. През есента на 2017 г. той убеди саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман да освободи тогавашния премиер на Ливан Саад Харири от странно задържане в Рияд.  Френският президент спечели заслужени похвали за това, защото в този момент никой западен лидер не искаше да действа. Този гамбит обаче проработи, защото саудитският принц жадува за одобрението на Запада и в частност на Макрон.

Ердоган, от друга страна, отдавна се е отвърнал от Запада и е особено презрителен към човека, който говори с такъв тон за него. По-рано тази година, в отговор на разсъжденията на Макрон, че НАТО е в мозъчна смърт, турският президент заяви, че френският му колега трябва „първо да провери собствената си мозъчна смърт“. Той отхвърли и друго предложение за посредничество на Франция - между Турция и сирийските кюрди.

Макрон сега изпраща два изтребителя Rafale и морската фрегата Lafayette в Източното Средиземноморие. Тези военни маневри обаче едва ли ще накарат Ердоган да обяви нова пауза на проучванията в региона. Неотдавнашните усилия на френски военен кораб да спре турски кораб край Либия бяха лесно отблъснати, което принуди Париж да подаде жалба пред НАТО.

Напротив, ходът на Макрон ще послужи на Ердоган да се аргументира, че европейците са против Турция. Освен това, това е полезно политическо разсейване от тежкото икономическо състояние на Турция. Би трябвало да очакваме повече реторика в този стил от Анкара през следващите дни.

Единственият друг лидер, който вероятно ще бъде обезсърчен от решението на Макрон, е Меркел, чиято и без това трудна задача да успокои проблемните води ще бъде усложнена още от френската намеса.