Кризата между Гърция и Турция се нуждае от Ангела Меркел

Рядка възможност за успокояване на бурните води в Източното Средиземноморие се появи тази седмица, когато Турция постави на пауза намеренията си да проучва за находища в оспорваната от Гърция област в региона. Изследователският кораб на Анкара ще остане на пристанището в Анталия засега, давайки време на двете страни да потърсят дипломатическо решение на спора си, посочва Боби Гош в анализ за Bloomberg.

Колко ще е това време засега остава неясно, но говорител на турския президент Реджеп Ердоган заяви, че Анкара е готова за преговори с Атина „без предварителни условия“. Някои в Гърция биха се усъмнили в искреността на предложението, което стана факт малко след като Турция отново върна статута на джамия на храма „Света София“ – емблематична сграда за византийската история на Истанбул. Но няма друг начин да разберем, освен ако диалогът не започне.

Като се имат предвид дълбоките противоречия между двете държави, преговорите между тях ще изискват посредничество. Техният спор за водите и енергийните източници в Източното Средиземноморие е само последната глава от дългата им история на вражди. При други обстоятелства може би САЩ биха изиграли ролята на медиатор – все пак и двете страни са част от НАТО. Последният път, когато те бяха близо до въоръжен конфликт през 1996 г., именно президентът Бил Клинтън се намеси и обезвреди кризата.

Но ангажиментът на Ердоган към атлантическия съюз е – в най-добрия случай – съмнителен. А в случая и администрацията на президента Тръмп няма капацитета да решава конфликти.

Така най-логичната алтернатива остава Берлин.

Германия е ключов търговски партньор и за двете страни, а в момента и председателства Съвета на ЕС, което й дава дори още по-голяма дипломатическа тежест. Турците и гърците еднакво се ядосват на това, което определят като германски своеволия, но едно нещо е сигурно – когато канцлерът Ангела Меркел говори, те слушат.

Миналата седмица, когато тя се обади по телефона на Ердоган и гръцкия премиер Кириякос Мицотакис, успя да ги отдалечи от конфронтация в Егейско море. Тези разговори допринесоха за решението на Турция да забави проучвателната си мисия и да даде повече време на дипломацията.

Германия също така се радва на добро име сред останалите страни, които имат претенции към Източното Средиземноморие, като Кипър, Израел и Египет. Нейното дистанциране от либийския граждански конфликт също е преимущество. Единствената друга държава, която има сходни квалификации, е Великобритания. Тя също е водещ търговски партньор на Гърция и Турция и има добри отношения с Израел и Египет. Лондон също така е част от мирния процес в Кипър, заедно с Анкара и Атина. Но премиерът Борис Джонсън показва слаб интерес за по-голяма роля в Източното Средиземноморие.

След като е привлякла вниманието им, Меркел трябва да убеди Ердоган и Мицотакис да участват в преговори на високо равнище по всички въпроси на несъгласие в региона. А всички те идват от различните позиции на двете страни по фундаменталния въпрос за морското право: колко навътре във водата се простират териториалните и икономически претенции на прилежащата държава.

Според конвенцията на ООН за морското право претенции може да има до 12 морски мили навътре, а изключителните икономически зони може да достигат до 200 морски мили. Но съществуват големи дебати за това кое е крайбрежие – дали тези 12 мили трябва да се изчисляват от континентална Гърция или от островите й, някои от които са съвсем близо до турското крайбрежие.

Гърция е подписала конвенцията, но Турция не. За всеки евентуален брокер тези различия вещаят дълги и сприхави преговори. Затова Ангела Меркел няма време за губене.