Има ли разлика между прокламираните от компаниите цели и бизнес поведението им?

Неотдавна Патрис Кейн, шефът на френската отбранителна и технологична компания Thales, направи тъжно откровение, пише Пайлита Кларк за Financial Times.

Загледана в тях, си помислих, бинго! Thales беше достигнала върха в корпоративното бръщолевене. Конгломерат, който произвежда всичко - от билетни системи за влакове до софтуер за дронове, е прекарал безброй часове, за да излъчи толкова лишено от смисъл послание, което би могло да принадлежи на всяка друга фирма.

Но това, което притеснява най-много, е не само че толкова много големи компании чувстват необходимостта да произведат този шум, а че броят им изглежда се умножава.

Изявлението за целта, което уж обяснява защо съществува компанията, е по-млад роднина на практикуваното от десетилети изявление за мисията, което се смята, че определя какво върши предприятието. Двете изявления редовно се бъркат едно с друго, както и с „изявлението за визията“, което се твърди, че известява света за това какво ще прави компанията в бъдеще.

Звучащото по-приповдигнато изявление за целта набра популярност след финансовата криза през 2008 г., коментира Андре Спайсър, професор по бизнес в Лондонския университет. Той смята, че една от причините може да е вълната от инвеститори, желаещи да подкрепят компании, които се котират високо в класациите за корпоративна социална отговорност.

Изцяло подкрепям фирмите, които се придържат към такива неща. Нямам нищо против и ако се хвалят с това. Това, което ме тормози е онова, което винаги е дразнело относно претенциите за корпоративните ценности: твърде много от тях не отговарят на реалността.

„Оставаме фокусирани върху нашите трайни ценности за безопасност, качество и почтеност във всичко, което правим“, заяви миналата година главният изпълнителен директор на Boeing Денис Мюленбърг - пет месеца преди да бъде уволнен при кризата след двете фатални самолетни катастрофи с модела 737 Max.