Следващата криза може да тръгне от обезпечените с търговски ипотеки ценни книжа

Все още не се осъзнава, че смъртта на съдията от Върховния съд на САЩ Рут Бейдър Гинсбърг значително увеличава вероятността от възникваща в Америка финансова криза тази есен. Продължаващaта снизходителност на кредитори и попечители на облигационнии емисии, отмяната на правила и категоричната вяра в по-нататъшните фискални стимули зависеха от допускането, че Конгресът ще бъде отворен за преговори между партиите. Възможността за някакво споразумение бе помрачена от яростта на демократите спрямо настояването на президента Доналд Тръмп наследникът на Гинсбърг да бъде назначен преди изборите, пише Джон Дизърд за Financial Times.

Последните молби на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл за по-голяма фискална подкрепа изглежда не успяха да фокусират конгресмените върху спешността от постигането на споразумение за допълнителни фискални стимули. Всичко, което има значение във Вашингтон сега, е борбата за това кой ще наследи Гинсбърг.

Има цели индустрии, по-специално авиокомпаниите, хотелите и „основната търговия на дребно“, т.е. търговските центрове, чиито приходи пострадаха сериозно от намаляването на първоначалния фискален стимул и страха на потребителите от Covid-19. Всяка от тези индустрии бе подкрепена от преди „инвестиционни“ траншове на секюритизирани активи, които сега масово изпадат в просрочия.

Единственият сценарий, при който Конгресът задейства мащабни нови стимули преди януари или февруари би била една финансовата криза. Обикновено такава възниква при фалит на голяма финансова институция или внезапно, съществено преоценяване на цял клас ценни книжа. 

Днес водещите американски банки са далеч по-несклонни да рискуват и са по-добре капитализирани, отколкото при предишната криза, а жилищната индустрия просперира вследствие на бума при рефинансирането, станал възможен поради облекчаването на паричната политика от Фед. След кризата с Lehman през 2008 г. рискът беше изместен от банковите баланси към пазарите на секюритизирани активи. Ето защо е по-вероятно следващата финансова криза да бъде предизвикана от оттеглянето на пазара от няколко класа ценни книжа. Нещо подобно се е случило през 1929 г. с рухването на пирамидалните холдингови компании, инвестиращи в ценни книжа.

Така че, за да открием точката на уязвимост на финансовите пазари в САЩ, трябва да потърсим най-малко гъвкавите по закон кредитни ценни книжа, които могат да изминат най-бързо пътя от нискорискови до неплащащи.

Такива биха били обезпечените с търговски ипотеки ценни книжа (CMBS), особено тези, пуснати на пазара между 2012 и 2017 г. Тъй като те (предимно) не присъстват в банковите баланси, няма банка, която може да реши, да речем, да амортизира техните главници и лихви за по-дълъг срок. За разлика от почти всички останали обезпечени заеми, при CMBS не може да има замяна на обезпечението. Това означава, че не можете да преместите няколко лоши актива от тях в баланса на емитента и да ги замените с добри активи.

Мениджърът на CMBS обикновено държи малки суми, които са предназначени за поддръжка или подмяна на необходимото обзавеждане и оборудване в имотите и общите им помещения. Тези FF&E сметки обикновено възлизат приблизително на очакваните тримесечни приходи от наеми.

След настъпването на икономическата криза поради Covid през март попечителите на много CMBS схеми, обезпечени с лоши имоти, позволиха FF&E сметките да се използват за плащане на достатъчно главница и лихва, за да се избегнaт претенциите към обезпечението. Но тези пари за три месеца в много от случаите се изчерпаха, особено за хотели и молове. През първите седмици на септември се наблюдава бързо нарастване на броя на CMBS, които влизат в „специално обслужване“, т.е. нещо като формален дефолт.

Този процес сега ще се ускори бързо, като ще съвпадне с периода до изборите и борбата за номинацията за овакантеното място във Върховния съд. В най-проблемните CMBS структури, траншове с топ трйтинг ААА сега спадат до ниво BB. Точно такава изненада имахме през 2007-2008 г., когато последната финансова криза се разгърна.

Сега дори защитаващи дерегулацията консерватори, които познавам, искат да ограничат машината за секюритизация на Уолстрийт. Това е така, защото тя се основава на спестяване на истината, което се равнява на измама. След като това приключи, най-лесните цели ще бъдат големите агенции за кредитен рейтинг.

Оценките, с които агенциите удостояват CMBS, бяха просто маркетингов инструмент за пласирането на ценните книжа. Те не трябва да се смятат за независими. Агенциите най-малкото трябва да бъдат третират по същия начин като аналитичните отдели на компаниите за ценни книжа. В САЩ това би означавало да бъдат регулирани от Finra, саморегулаторът на брокер-дилърите. Това би им струвало много повече от настоящите дружески разговори с Комисията за ценни книжа и борси (SEC). Рейтинговите агенции също така трябва да бъдат принудени да поемат по-пряка гражданска отговорност за невярно представяне на възможните рискове.