Трудният избор на Германия в условията на глобално безредие

Германия просперираше през добрите времена. Сега трябва да се ориентира в очертаващите се лоши. През ноември тя ще празнува годишнина от падането на Берлинската стена. На фона на надигащо се море от международни разногласия, мирното обединение на Германия (чиито 30-годишен юбилей бе на 3 октомври) беше триумф за либералната демокрация и котва на политическата стабилност. Сега, глобалният ред, който направи това възможно, изчезва от хоризонта, пише Филип Стивънс за Financial Times. 

Търсейки описания на днешна Германия, отговорите обикновено включват „просперираща“, „стабилна“, „умерена“. Някои може да добавят „самодоволна“, а и винаги ще има британски брекзитъри, чиито кошмар е четвърти райх. В смутни времена обаче най-мощната държава в Европа се отличава със своята стабилност - национална устойчивост, вкоренена в отхвърлянето на крайностите.

Разбира се, Германия има своите тъмни страни. Тя не е изолирана от икономическите и социалните разделения, които са предизвикателство за политическите елити в цяла Европа. Страната има своите популисти - „Алтернатива за Германия“ (AfD) в десния край на политическия спектър и Linke в левия. Тези, които приемаха, че германският капитализъм винаги играе по правилата, бяха шокирани от екологичните измами в легендарната немска автомобилна индустрия. Почитателите на нейната несравнима инженерна сила не могат да си обяснят разпадащата се национална инфраструктура.

По същия начин обединението доведе до разочарования. Огромните инвестиции, налети в бившата Германска демократична република, не заличиха границата между изтока и запада. Лайпциг и Дрезден се преродиха като големи градове, но изтокът не успя да привлече самоподдържащ се частен бизнес. Най-способните и най-умните гледат на запад. Поколение от "изоставени" все още въздиша по сигурността на комунизма. Наричат го осталгия.

Всички тези предизвикателства са относителни. Повечето от останалите европейски правителства не биха се поколебали да разменят проблемите си с тези на Берлин. В ерата на общественото разочарование се откроява високото ниво на доверие в политическите и гражданските институции на Германия - доверие, което е в основата на способността да се парират неочаквани шокове.

Отварянето на границите през 2015 г. за 1 милион мигранти от Сирия и други страни изглеждаше за известно време, че може да събори управлението на канцлера Ангела Меркел. Крайнодесните във формата AfD се утвърдиха в Бундестага. Последвалият процес на интеграция не бе перфектен, но кризата отдавна отмина - потушена от високите нива на гражданска ангажираност, които отличават федералната система на Германия.

Отговорът на пандемията от Covid-19 показа същата прецизна вещина. Отговорността бе разпределена между различните нива на управление. Гражданите бяха ангажирани. Нивото на зараза и смъртност в Германия е най-ниското сред големите европейски държави.