Трудният избор на Германия в условията на глобално безредие

Защо тогава да се страхуваме от лоши времена? В продължение на 40 години историята бе на страната на Германия. Сега обаче, външната стабилност, върху която тя изгради вътрешния си успех, е заменена от най-значителната геополитическа несигурност в следвоенната епоха.

Военнто присъствие на САЩ в Европа гарантираше сигурността на континента. Мъдростта на политическите лидери в Бон по отношение на ужасите на нацизма създаде чадър, под който Германия можа да възстанови икономиката си, като същевременно укрепи демокрацията.

Помирението между Франция и Германия, и създаването на ЕС, теглеха в една посока към система, основана на правила, в която социалната пазарна икономика процъфтяваше. Сделката бе изгодан за всички. Страхът сред съседите от ново германско въоръжаване постави отговорността за сигурността - и тежестта на разходите за отбрана - върху американците, французите и британците.

За повече от десетилетие след падането на стената германците можеха да си кажат, че тази връзка ще продължи вечно. Германският модел на нормативна власт служеше заедно с американската военна мощ като пазител на обединението. Както бившият канцлер Хелмут Кол отбелязваше: „За първи път в нашата история сме заобиколени само от приятели“.

Това беше защитената градина, в която процъфтяваше републиката. За да бъдем честни, германците не бяха единствените, които мислеха, че е настъпил краят на историята. Както и да е. Реалността се оказа различна.

Русия на Владимир Путин преоткри себе си като реваншистка сила, която се стреми да прекроява национални граници насилствено. Китай отхвърли западния модел за сметка на държавен капитализъм, свързан с политически репресии. САЩ се обърнаха навътре, докато Китай натиска навън. Национализмът се завърна в Европа. Това е светът на големите сили от 19-ти век, а не кооперативният интернационализъм от втората половина на 20-ти.

Германските лидери като цяло разбират това. Франк-Валтер Щайнмайер, бившият външен министър, а сега федерален президент, говори красноречиво за необходимостта Германия да поеме своя дял от разходите за сигурност. Свръх предпазливата Меркел обикновено кима вербално в посока на по-голяма германска роля в поддържането на реда, основан на правилата.

И все пак няма много признаци за съответстваща промяна в националното мислене. По време на криза първият инстинкт на Германия е да посредничи. В свят, в който твърде много предпочитат първо да стрелят, това не е лошо. Но независимо дали става дума за руска агресия, турски авантюризъм или китайски експанзионизъм, глобалното безредие поставя неизбежни избори. Има моменти, когато държавите - включително Германия - трябва да вземат страна.